Русия опрости $ 20 милиарда дългове на африкански страни

Стъпката е част от последователната политика на Москва да засили влиянието си на Африканския континент, използвайки силните „антиколониални”, т.е., антизападни настроения в редица африкански страни. 

Преди няколко дни заместник-министърът на външните работи на Судан Хюсеин Ал-Хадж заяви, че страната му разчита на помощта на Русия, за да възстанови селското си стопанство, пострадало тежко от военния конфликт между паравоенната група „Сили за бързо реагиране“ и Суверенния съвет на Судан. Ал Хадж изрази и надеждата си Москва да изиграе ключова роля за прекратяване на конфликта, който продължава от пролетта на 2023 г.

Междувременно на Форума за сътрудничество Русия – Африка, който се проведе в Сочи на 9 и 10 ноември, един от най-важните, но неафиширани елементи на сътрудничеството с африканските страни беше военната помощ. 

Предоставяна преди от бившата паравоенна групировка "Вагнер", сега тази дейност е под контрола на руското министерство на отбраната. Задачата на т.нар. Африкански корпус обаче е същата - подкрепа на „приятелски режими” в замяна на достъп до природни ресурси, което „Вагнер” обикновено постигаше, заобикаляйки официалните процедури и местните закони.

Москва избягва темата за военното си присъствие в Африканския континент, акцентирйки върху други аспекти на влиянието си, основно прехраната. През септември 2024 г. руското министерство на земеделието съобщи, че Русия е увеличила доставките на пшеница за страните от Африка и Азия, като обемът на селскостопанския ѝ износ е достигнал до $ 43,5 милиарда долара.

Същевременно Русия затвърждава връзките си с Иран и Северна Корея. За войната ѝ в Украйна, Ислямската република снабдява Москва с бойни дронове, а Пхенян вече е предоставил милиони бойни снаряди, допълвайки помощта си и с хиляди севернокорейски войници, разположени основно в Курска област – военно сътрудничество, което генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи като „заплаха не само за Украйна”.