Рястящите цени на златото разпалиха нелегалния златодобив в Африка

В условията на геополитическото напрежение и непредвидимата търговска политика на САЩ цените на златото поставят рекорд след рекорд (над $ 3300 за унция), предизвиквайки нова „треска за злато”, но и засилени мерки за охрана на официалния златодобив, пише Reuters. Често конфронтацията между охранители и нелегални златотърсачи прераства в смъртоносни сблъсъци, казват десетки мениджъри от златодобивната индустрия в Западна Африка.

От края на 2024 г. насам при въоръжени стълкновения в региона са убити около 20 незаконни миньори, включително в обекти в Гана, Гвинея и Буркина Фасо. Мините не са съобщили за свои пострадали служители, но борбата с нелегалния златодобив е довела едно от златодобивните предприятия до едномесечно спиране на производството.

Според доклад на ООН нелегалният златодобив в Субсахарска Африка осигурява прехраната на близо 10 милиона души в региона. В Западна Африка на нерегламентирани минни операции разчитат други 3 до 5 милиона. По данни на златодобивната индустрия това означава, че нелегалните златотърсачи добиват около 30% от златото на континента, особено в райони с висока безработица. 

За много от хората в богатите на злато райони например в Сенегал примитивният златодобив е традиционен занаят, с който десетилетия наред местното население е допълвало доходите си от  дребното земеделие. След това обаче са дошли златодобивните корпорации, ограничили са достъпа до златните находища, обещавайки на местните хора работни места и бързо процъфтяване. Това разбира се, не се е случило, така че за местното население остава нископлатената работа без договори и без всякаква сигурност. 

Междувременно, нелегалният златодобив се „регламентира”, финансиран от местни, но и от чуждестранни картели. Анонимен участник в нелегалния златодобив в Мали казва пред Reuters, че тази година сивият златодобивен сектор расте изключително бързо, подхранван основно от нелегални китайски групировки, които разполагат и с повече и по-добро оборудване. 

От началото на годината в обширните гори в Гана, включително в защитени зони и вододайни басеини, са арестувани стотици „диви миньори” - както местни, така и чужденци, предимно китайски граждани. Не са редки и случаите на масово нахлуване на любители златотърсачи в затворени вече златни мини.

Според организацията Swissaid в периода 2019 – 2034 г. от Гана са изнесени контрабандно над 229 метрични тона т. нар. „занаятчийско злато”, т.е., с произход от нелегалния златодобив. Освен че ощетяват страните си с милиарди долари, нерегламентираните мини се експлоатират безогледно, често увреждайки рудните находища. Същевременно разходите за охрана на законните мини също гълтат милиони. В Гана защитата им се осигурява от войската. В Буркина Фасо и Мали също обмислят подобно решение. 

Комисията по минералите, която регулира рудодобива в Гана, въвежда и високотехнологични мерки. Осигурени са 28 дрона, командвани с изкуствен интелект. Устройствата се разполагат в „горещи точки” за нелегален златодобив, а данните от камерите им се анализират денонощно в модерна контролна зала. Системата може дори да блокира незаконни багери, ако нахлуят в територия на законния златодобив. 

При засичане на нелегален бивак на златотърсачи охраната на съответната мина може да стигне до мястото за 15 – 20 минути. Обикновено „персоналът” е избягал, оставяйки зад себе си примитивни съоръжения, локви с живак и замърсени с цианид води. По думите на анализатори, по този начин незаконните златотърсачи не само накърняват природата, но преди всичко застрашават собственото си здраве. В случая контролът с изкуствен интелект може би е по-хуманното решение, отколкото въоръжената охрана.