
"В диалога с Вашингтон Пекин действа от позицията на силата"
- Политики
- Текст:

На 15 ноември в Сан Франциско в рамките на срещата на върха на АТЕС трябва да се проведе среща между президента на САЩ Джо Байдън и председателя на КНР Си Дзинпин. Наблюдателите определят тези преговори като едни от най-важните през последните няколко години.
Резултатите от тях могат да повлияят на ситуацията в различни части на света. Както смята политическият наблюдател на "Комерсантъ" Максим Юсин, именно китайският лидер ще действа от позицията на силата.
В навечерието на срещата в Сан Франциско с китайския лидер, президентът Байдън прави решителни изявления, обещавайки да проведе "твърд разговор"с председателя Си. Проблемът обаче е в това, че сега при отношенията с Пекин на Вашингтон ще му бъде много трудно да се изказва от позиция на силата.
По-скоро, по много въпроси именно Китай този път се оказа в привилегировано положение, много по-удобно от основния си геополитически противник. За това способства на първо място палестино-израелската война, заплашваща да взриви целия регион. САЩ, които от времето на президента Барак Обама се опитват постепенно да се оттеглят от Близкия изток, да намалят участието си в неговите дела, осъзнават, че това не се е получило и в обозримо бъдеще няма да се получи.
Това означава, че няма да е възможно и в пълна степен да се съсредоточат върху другия изток - Далечния. Макар че логиката на геополитическата конфронтация с най-могъщия противник - Китай, изискваше точно това. Но съдбата разпореди друго.
Вашингтон затъва в близкоизточните движещи се пясъци и за борба с Пекин му остава много по-малко сили, средства и енергия. Дори за главна световна свръхдържава е много трудно едновременно да се сражава на няколко фронта.
Пък и близкоизточният фронт днес далеч не е единственият за САЩ. Има още и украински, където нещата не са чак толкова розови и оптимистични, колкото би й се искало на администрацията на Байдън.
Контранастъплението на Киев стигна до задънена улица. Дори украинските военни лидери вече признават, че работата върви към продължително позиционно противопоставяне. И далеч не е факт, че подобно развитие на събитията е влизало в плановете на Вашингтон и неговите западноевропейски съюзници.
А освен това за Джоузеф Байдън има и вътрешнополитически фронт и той винаги е бил основен приоритет за американските президенти, особено година преди изборите. И тук управляващата Демократическа партия, съдейки по последните проучвания, е изправена пред сериозни трудности.
Предвид всички тези обстоятелства, последното нещо, от което Байдън се нуждае сега, е влошаване на всичкото отгоре и в китайско направление. Затова той и се стреми да сведе конфликта с КНР до спокойна, предсказуема конфронтация, без резки стъпки и неприятни изненади. САЩ имаха твърде много от тях напоследък, само китайска им липсваше.
Осъзнавайки ясно това, председателят Си вероятно и ще изгради тактиката си на срещата в Сан Франциско. Едва ли на нея ще бъдат взети някакви епохални решения, които биха позволили да се говори за забележимо сближаване между Пекин и Вашингтон. Макар че могат да бъдат предприети отделни символични стъпки, такива, като например възстановяване на диалога по военна линия, прекъснат след посещението в Тайван на бившия председател на Камарата на представителите на Конгреса Нанси Пелоси.
Но в глобален план за Пекин няма никакъв смисъл да помага на своя опонент да решава стоящите пред него собствени проблеми.
Особено в ситуация, в която и в Близкия изток, и в Европа, и в Африка Китай може да се възползва от тези проблеми, за да укрепи позициите си в ущърб на САЩ. По друг начин отношенията между двамата главни геополитически опоненти вече, както изглежда, са невъзможни. Те вече са необратимо в различни лагери, при това тези лагери са начело.
Въпросът е само в степента на враждебност. Ще бъде ли тя извън мащаба, на ръба на прекия военен сблъсък? Или тази враждебност ще е управляема, предсказуема, донякъде цивилизована и взаимно уважителна? Именно така беше по време на Студената война, в ерата на противостоянието на САЩ с друг мощен геополитически противник - Съветския съюз.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
