
Емиграцията „изток – запад”
- Човешки капитал
- Текст:

По данни на Световната банка Русия е на първо място в Европа и Централна Азия по брой емигриращи в чужбина. За последните 30 години 7,4% от населението (144 млн. души) е напуснало страната, а Руската федерация е загубила 9,7% от работната си сила. През 2017 г. например 10,6 милиона руснаци са потърсили работа извън страната си, което надхвърля броя на емигриралите от Украйна, Беларус и Молдова, взети заедно.
В същото време показателите на Русия са по-добри от някои други страни от Източна Европа. Пак според Световната банка за същия период в чужбина са емигрирали 24% от гражданите на Молдова, 21,9% от гражданите на Хърватия, 20,9% от тези на Литва и 18,2% от Румъния.
Числата за България варират, но се смята, че около 20% от трудоспособното население на страната е емигрирало.
Като цяло емиграционната вълна от Източна Европа и Русия може да се обясни с така жадуваното години наред отваряне на границите, като, разбира се, не се пропускат и икономическите причини, условията за труд и възможностите за образование и лична реализация. Преобладава мнението, че емиграцията от Източния блок се е отразила сериозно на страните на емигриралите и това особено силно се отнася до интелектуалния елит.
Учените и висококвалифицираните специалисти, напуснали Русия, сега са пет пъти повече, отколкото през 2012 г., като за 2020 г. броят им е 70 000. През 1990 г. Руската федерация е първа в света по брой учени, но днес, след 30 години, броят им е намалял с 65% и според ТАСС тази тенденция продължава вече няколко десетилетия. Все пак общият баланс на миграционните потоци е положителен за Русия, тъй като емигриралите в страната съставляват вече 8% от населението ѝ, но едва 13% до 17% от тях са висшисти.
Емигриращите руски учени формират 70% от емиграционния поток и предпочитат най-вече Германия, Израел и Швейцария. И тенденцията ескалира. Анкета на Boston Consulting Group с 24 000 респонденти показва, че половината от руските учени биха искали да работят в чужбина, както и 52% от топ мениджърите, 54% от IT-специалистите, 49% от висшистите с инженерни специалности и 46% от лекарите. Анкетата оценява почти две трети от потенциалните емигранти (65%) като „дигитални таланти” – специалисти по изкуствен интелест, програмисти, разработчици на потребителски интерфейс и т.н., като 57% от тях са на възраст до 30 години. При студентите до 21 г. този процент е още по-висок - 59%.
След влизането в ЕС емиграцията от България се поукроти. Според НСИ годишно от страната емигрират средно около 27 000 души. Проучванията сред българските студенти сочат тенденция към 15% емиграция. Българските емигранти предпочитат Германия, Великобритания, (преди Брекзит), Франция, Испания и САЩ. За младата емиграционна вълна значение имат и отворените възможности за образование в чуждестранните университети – между другото, популярна практика още от началото на миналия век, прекъснала след 1944 г.
Заради икономическата криза в редица страни, обаче, към България, макар и плахо, все пак има и обратна миграция.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
