
ЕК намали очакванията си за спада на БВП на България през 2020 г.
- Прогнози
- Източник: МФ, ЕК
- Текст:

В есенната си прогноза Европейската комисия (ЕК) коригира своите очаквания за спада на БВП на България през 2020 г. от 7,2 % през пролетта, на 5,1 %. Резюме на доклада на комисията може да се види на сайта на Министерството на финансите.
Според Комисията икономиката на страната е започнала да се възстановява след дълбок спад през второ тримесечие. Потиснатото потребителско доверие и повишената несигурност ще продължат да оказват влияние върху потреблението и инвестициите до края на годината. Очаква се растежът на БВП да достигне 2,6% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. Износът и потреблението ще допринесат положително за растежа през следващите две години, в съответствие с положителното развитие на външното търсене и пазара на труда. Според оценките на Комисията през 2020 г., съпоставено с данните на 27-те държави-членки, страната ни е с най-ниският бюджетен дефицит, по най-нисък дълг е на трето място, а спадът на БВП е по-малък от средния за ЕС.
Анализаторите на ЕК отбелязват, че след спадовете през март и април, при износа на стоки се забелязват признаци на възстановяване, основно при търговията с държави от ЕС. През второ тримесечие почти не е имало приходи от пътувания на чужденци в страната, а отчетеното след това подобрение е слабо. ЕК прогнозира, че втората вълна на пандемията ще се отрази неблагоприятно на износа през последното тримесечие на текущата година и първото на следващата година.
Рисковете пред прогнозата са балансирани. Не са взети под внимание средствата, които страната ще получи по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, които са риск в положителна посока. В същото време по-негативни настроения сред бизнеса биха довели до по-ниски инвестиции през следващите две години.
Според очакванията на ЕК нивото на безработица ще се увеличи до 5,8% до края на 2020 г. Отчетено е значителното нарастване на безработицата през първата половина на годината, както и положителния ефект върху ограничаването на освобождаването от заетост в следствие на приложената от правителството мярка за подкрепа на заетостта (60/40). През 2021 г. се прогнозира частично възстановяване на заетостта, като безработицата ще намалее до 5,6%, а през 2022 г. до 5%. Динамиката на заплатите се очаква да остане положителна, повлияна частично от увеличението на заплатите в публичния сектор и минималната заплата. Все пак темпът на растеж на показателя се очаква да се забави до 4,7% през 2020 и 2021 г. и до 4% през 2022 г.
Инфлацията намалява от началото на годината от по-ниските цени на течните горива. Средногодишната инфлация се очаква да се понижи до 1,2% през 2020 г. и постепенно да се увеличи до 1,4% и 1,8%, съответно през 2021 и 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде повлияна от повишенията в цените на услугите, продължавайки тенденцията на нарастващ темп през последните години.
ЕК отбелязва, че България е посрещнала пандемията от COVID-19 със силна фискална позиция. Правителството е предприело мерки, като повишаване на възнагражденията на работещите в системите на здравеопазване и сигурност, както и повишаване на субсидии и схеми за социално подпомагане, като общият ефект върху държавния бюджет от това е около 2% от брутния вътрешен продукт. На начислена основа се очаква бюджетният баланс в края на 2020 г. да стане отрицателен и да достигне около -3% от БВП. През 2021 г. бюджетният дефицит ще бъде също около -3% от БВП. Икономическото възстановяване ще има положителен ефект върху бюджетните приходи, но разходни мерки с цел запазване на работни места и подкрепа на доходите чрез увеличение на заплати и социално подпомагане ще имат негативен ефект върху бюджетния дефицит. При недопускане на промяна в политиките, ЕК прогнозира намаляване на бюджетния дефицит до 1,4% от БВП през 2022 г.
Очаква се държавният дълг да се увеличи с повече от 5 процентни пункта и да достигне 25,7% от БВП през 2020 г. и 26,5% през 2021 г., преди да започне отново да намалява през 2022 г. Освен първичния бюджетен дефицит и свиването на БВП, нарастването на дълга отразява и формирането на предпазен буфер предвид извънредната ситуация.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:


Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
