Д-р Солк, който се отказа от 7 милиарда долара

Когато Джонас Солк създал ваксината срещу полиомиелит, е могъл да я патентова и да се радва на състояние от 7 милиарда долара, според „Форбс“. Вместо това обаче той не я патентова и това е негов личен избор. През 1955 г. в интервю за CBS на въпрос, кой притежава правата за ваксината, той отговаря: „Ами хората, според мен. Няма патент. Бихте ли патентовали слънцето? То е за всички!“


Джонас Едуард Солк е роден в далечната 1914 г., в семейството на имигранти. Баща му Даниел е син на еврейски имигранти, дошли в Америка от Източна Европа, завършил е основно училище, но не и гимназия. Майката Дора напуска Русия през 1901 г. и няма образование. Джонас се записал да учи в колеж не защото го интересувала науката или медицината, а защото искал да стане адвокат и се надявал да влезе в Конгреса един ден. „Майка ми не мислеше, че от мен ще излезе добър адвокат. Един от аргументите ѝ беше, че не мога да спечеля спор с нея", казва той. Можем само да се радваме, че в края на краищата е предпочел медицината.

Джонас Солк посвещава живота си на борбата с полиомиелита - една от най-страшните болести от началото на ХХ век. Толкова много вярвал в успеха на работата си, че изпробвал ваксината върху самия себе си, върху съпругата си и върху тримата им синове. 

Той оглавява лабораторията за вирусни изследвания към университета в Питсбърг, когато от Националния фонд за детски паралич му предлагат да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита. Година по-късно разработването на ваксината против полиомиелит е най-големият медицински проект в историята, включващ 20 000 лекари, 64 000 души помощен персонал и 220 000 доброволци. 

Солк разграничава три различни вида вируса, причиняващи полиомиелит, което му позволява да разработи ваксина с „мъртъв вирус" против заболяването. Много от колегите му го наричат „кухненски химик" и оспорват подхода му, като смятат, че методът му няма да даде адекватна защита на пациентите. 

В първите няколко години ваксината оказва забележително влияние върху броя на регистрираните случаи на полиомиелит. През 1952 г. случаите са повече от 57 000, 3145 от тях загиват, а повече от 21 000 остават парализирани. Само десетилетие по-късно броят им пада до по-малко от хиляда. 

През 1955 г., когато ваксината е одобрена за употреба, д-р Солк за една нощ се превръща в национален герой. Президентът Дуайт Айзенхауер специално му благодари по време на церемония в Белия дом. Нещото, което обаче впечатлява и оставя без думи хората, е отказът на д-р Солк да патентова откритието си, въпреки че според оповестените от журналисти и експерти изчисления това би го направило най-богатия човек в света. 

Джонас Солк умира от сърдечна недостатъчност на 23 юни 1995 г. в дома си в Ла Йола, Калифорния. Със своята иновативна ваксина той си спечелва заслужено място в залата на славата на човечеството и нарежда името си до тези на най-големите светила в медицината. Той винаги ще бъде помнен като човекът, изкоренил детския паралич от лицето на Земята. Днес в повечето части на света се използва преформулирана версия на неговата ваксина.