Изхвърляме по 26 кг годна храна годишно

Доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от 2024 г. установи, че в „челната” класация са не само богати страни. Списъкът оглавява Португалия, със 124 кг прахосана храна на човек годишно. Следващата е Швейцария – жителите на богата алпийска страна изхвърлят по 119 кг храна годишно – и отново следват не особено богати страни като Сърбия (108 кг), Италия (107 кг) и Гърция (97 кг). Преди нас е Словения (36 кг), при среден обем похабена храна в Западна Европа около 80 кг на човек годишно.

Оценявайки проблема, Швейцария работи по дългосрочна Национална програма за намаляване на хранителните отпадъци. Част от проекта е федерално проучване, което се провежда на всеки 10 години и анализира състава на хиляди изхвърлени торби с негодна храна в цялата страна. Така получените данни стават основа за доклада „Мониторинг на жизнения цикъл“, докумиращ хранителните отпадъци в страната.

Проучването за 2025 г. показва спад в битовите отпадъци, но цифрите за Швейцария остават високи. Един от факторите е, че швейцарските домакинства харчат за храна едва 7% до 9% от доходите си, докато в страни, където храната гълта по-голяма част от семейния бюджет, разхищението е много по-малко.

Години наред швейцарските еколози полагат много усилия за намаляване на отпадъците в сектори, които се контролират по-лесно - ферми, преработвателни предприятия, транспорт и търговия на дребно. Но изследванията все още потвърждават, че най-големият прахосник на храна остават швейцарските домакинства. 

А мерките срещу разхищението на храна  у дома не сложни – основното е да пазаруваме по-често и да купуваме храна само за следващите няколко дни. В същото време швейцарската компания Too Good To Go (Твърде хубаво, за да се хвърли) установи, че около коледните празници 41% от швейцарците купуват повече храна, отколкото им е необходима. Ние не правим изключение.

Ако все пак се запасим „по на едро”, трябва да сме готови във всеки момент да предпазим храната чрез прости способи като вакумиране, консервиране, замразяване и дори компостиране. 

Проучване на Университета по приложни науки в Цюрих посочва и че близо 20% от хранителните отпадъци в домакинствата се дължат на факта, че разбираме твърде буквално датите „най-добър до“ върху опаковката. Но те всъщност маркират срока, в който производителят гарантира най-доброто качество на продукта си. Затова вместо направо да го изхвърлим, по-добре да се доверим на опита и сетивата си. 

Същото се отнася и за външния вид на храните – твърде често хранителни стоки – особено плодове и зеленчуци – с по-неугледен външен вид изостават – било в магазините или в домовете и лесно намират пътя си до контейнерите с отпадъци, независимо че са с добри хранителни качества.

Остава и възпитанието да си сипваме толкова храна, колкото ще изядем. В много страни да оставим чинията си полупълна не е признак за изисканост, както често се смята у нас, а израз на мнение, че не сме харесали храната. А ако порцията, сервирана в ресторант, се окаже много голяма, почти всичи заведения вече предлагат да ни я опаковат за вкъщи. Освен това, лесно се заблуждаваме, че не изхвърляме много храна – днес потъмнял банан, утре изсъхнало парче сирене – и така боклукът скоро прелива.

В Нидерландия всяка година Националната седмица на действието обединява общини, търговци на дребно, училища и готвачи около едни и същи послания за борба с хранителните отпадъци. В Обединеното кралство дългогодишната кампания „Обичай храната, мрази отпадъците“ съчетава обществено финансирани инициативи с мерки като одит на домакинствата, с цел потребителите на разберат как точно превръщат годна храна в отпадъци. 

Япония заложи намаляването на хранителните отпадъци в закон, изисквайки общинско наблюдение и обществено участие в иницативите за по-малко похабена храна . Дания превърна пестеливата употреба на хранителни продукти в социална норма, подкрепена от мрежи за споделяне на храна и информационни компании.

Последното щвейцарско проучване констатира, че похабените 119 кг храна струват на всеки швейцарец средно около CHF 600 (€ 645) годишно. Нашите 26 килограма определено ни ощетяват с по-малко, но да спестим тези пари ще се отрази добре не само на джоба ни, но и на моралните норми, заложени в българския национален характер – „Грях е да се хвърля храна” – в нея се крие не само силата на природата, но и много труд, който би следвало да уважаваме.