
Изобретенията в ежедневието ни
- Знание
- Текст:

Първият прототип на съвременния асансьор е изработен за Людовик XIV, който е използвал подемна платформа заради прекомерното си тегло, но идеята му не успява да се разпространи чак до XIX век, когато в кухните на именията започнали да се появяват подемници, с които доставяли храната до приемните зали. Но въжетата често се късали и храната се похабявала, предизвиквайки гнева на хората, останали гладни.
През 1853 г. Елиш Отис изобретява механизъм, който блокирал кухненския асансьор при скъсване и представил изобретението си на Световното изложение в Ню Йорк. Първият открит асансьор, задвижван с парна машина, Отис монтирал на висока сграда на нюйоркското Пето авеню и лично демонстрирал безопасността му – изкачил се с платформата си до последния етаж и наредил да отрежат въжето, за да докаже колко е сигурна блокиращата му система. Повисял известно време във въздуха, но от този успешен експеримент тръгва популярността на асансьора, който днес е неразделна част от всяка сграда над три етажа.

От XVIII век, когато пътешествениците открили тайната на еквадорските индианци да източват сока от каучуковите дървета, гумата постепенно навлиза навсякъде в живота, но дълго време не се смятала за надежден материал – гумените ботуши в горещините омеквали, а при студ се цепели. Около 1830 г. един американец – Чарлз Гудиър, започнал да експериментира с каучук – смесвал го с всичко, което му попадне.
Веднъж, за да скрие от жена си поредния си опит, хвърлил в печката каучука и сярата, с които експериментирал. Заради чудовищната воня съпругата бързо излязла и Гудиър извадил от печката прекрасно парче гъвкава жилава гума. Всъщност на практика той е открил вулканизацията на гумата. За съжаление, с това се изчерпали всичките му средства за експерименти и други патентовали вулканизацията по-късно. Самият Гудиър умира в нищета, а името на прочутите гуми Goodyear е просто закъснял жест на уважение към експериментаторския му дух.

От древността много учени и мислители се оплакват, че в зряла възраст, когато натрупат знания и опит, очите ги подвеждат и нито могат да прочетат нещо ново, нито да запишат умните си мисли – такова оплакване е записал дори Цицерон. Едва през XI век арабският учен Ибн-ал Хайсам е описал леща, която може да помогне на възрастните със зрението, но не се задълбочил в заключенията си.
Сторили го цели два века по-късно венецианците, когато много арабски научни трудове били преведени на латински и от 1300 г. във Венеция започнали да се произвеждат монокли – като съоръжение за четене. Няколко века по-късно, някъде в Прованс, Франция, събрали две и две – или по-скоро едно и едно, скачили два монокъла един за друг и така се появили очилата. Аксесоарът, без който днес не можем, обаче еволюирал бавно. Модел за късогледи се появил едва през XV век, а чак след 300 години са изработени бифокалните стъкла.

Най-старите открити вилици са от VI–VIII век, но удобното съоръжение за ядене се появява в историята едва през XI век, занесено с чеиза на византийска благородничка в дома на жениха ѝ, син на венециански дож. Двете вилици хвърлили в шок не само съпруга, но и близък на семейството християнски проповедник – той обявил вилиците за „дяволска вещ” и проклел булката, която починала година след сватбата – и всички се убедили, че това било Божие наказание заради вилиците.
В резултат на това злощастните прибори изпаднали в забвение. Възродили се едва след три века, когато италианците открили пастата. Оказало се неудобно да ядат спагетите с ръце направо от чинията, но до XVIII век само ги навивали около зъбците на вилиците. След това неизвестен изобретател в Англия се сетил да ги извие леко, така че да загребват храната, дори овесена каша или грах.

Човечеството познава медовината, сайдерът и виното от древни времена. Правили са се по всички краища на света, с някои варианти в рецептите. Крачка напред в производството на алкохолни напитки е откриването на хмела през VIII век. Най-странното е, че хората дори не се замисляли за причината на упойващия ефект на алкохолните напитки. Затова когато Авицена изобретил дестилацията на спирта, и през ум не му минало, че един ден тази течност ще се продава в бутилки с лъскави етикети. И Авицена, и много учени след него, се опитвали да извлекат от алкохолния дестилат „духа на нещата, загадъчния пети елемент – спиртът – spiritus, т.е. „дух” на латински.
Спиртът станал основа за всякакви парфюми и аптекарски средства за разтривка, но нищо повече. Едва през 1348 г., когато в Европа се развихрила чумата и на болните давали всичко, което им попадне, с надеждата да се случи чудо и да оздравеят, някой се сетил да даде на клетниците да пият спирт. Чудо не се случило и те не оздравели, но спиртът притъпил страха и мъките.
От тук до идеята, че от спирта може да се печелят пари имало само крачка и я направили лекарите. Джин, аквавит, ликьори – всичките са създадени от лекари и до 16-ти век тези лечебни средства се продавали само в аптеките, докато търсенето не разширило производството достатъчно, за да се отдели в могъщ самостоятелен сектор от съвременната икономика.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Как се движат пазарите днес

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ
