
„Майката на авангарда" на американския театър
- Велосипеди
- Автор:

Мария Ирен Форнес - забравеният драматург от Куба, чийто език е умопомрачително тънък кристал, чупещ се под тежестта на виното
Ако има поне една положителна страна на карантината, и то такава, която може да ни подкрепи емоционално по време на извънредното положение, то това определено е споделянето на различни безплатни ресурси, особено в сферата на изкуството.
Vimeo предоставиха за свободно ползване в рамките на няколко дни филма за Мария Ирен Форнес - авангарден кубино-американски драматург и режисьор - със заглавие The Rest I Make Up, режисиран и разказан през призмата на Мишел Мемран и нейното дългогодишно приятелство с Мария. Награден с поредица от отличия и международно признание, филмът интимно и честно пресъздава историята на най-големия и най-малко известния драматург на нашето време, който в края на дните си преминава през етапи на деменция.
Мария е написала над 40 пиеси, печели девет награди OBIE и обучава и наставлява хиляди драматурзи по целия свят. Broadway’s Signature Theatre посвещава целия си сезон 1999-2000 на нейното творчество, а произведението ѝ „What of the Night?" е финалист за наградата „Пулицър“ през 1990 г. Театрални светила като Тони Кушнер, Керъл Чърчил, Пола Фогел, Ланфорд Уилсън и Едуард Олби определят именно Мария Ирен като вдъхновение за работата им.
„Нейната работа няма прецеденти, нищо не я предшества; творчеството ѝ не е получено или извлечено от нищо преди нея - казва за нея Ланфорд Уилсън. - Тя е най-оригиналната от всички нас.“
Пола Фогел твърди: „В творчеството на всеки американски драматург в края на 20. век има само два етапа: преди да е прочел Мария Ирен Форнес и след това.”
Но Форнес не си е поставяла за цел да стане драматург. Израства в Куба, когато е на 12 години, учи цигулка, а след пристигането си в Ню Йорк през 1945 г. работи в разнообразни сфери. Учи с абстрактния импресионист Ханс Хофман и пътува като художник в Еропа през 50-те години. Там посещава продукцията на Роджър Блин „В очакване на Годо“ по Самюъл Бекет (Париж). Постановката се превръща в изключително преживяване за нея: „...Изобщо не говорех френски език. Но разбрах света, в който се състоя това събитие, усетих ритъма. И това преобърна живота ми с главата надолу."
Едва през 60-те години тя пише това, което възприема за своя първа истинска пиеса - Tango Palace, пише я 19 дни, в които излиза от дома си само за да си вземе храна. Пиесата я катапултира в зараждащото се авангардно театрално движение Off-Off Broadway и в центъра на DIY естетика, която продължава да процъфтява и днес.
Докато все още търси пътя си и се връща в Ню Йорк, Форнес започва да изследва писането като артистично поприще. Опитва се да помогне на тогавашната си партньорка Сюзън Зонтаг, друга велика жена, известна със словото си, преподавател по философия в Колумбия по онова време. Насърчава я да започне работа по собствен роман. Без опит и идея как да започне, Мария отваря произволна готварска книга и създава кратка история, използвайки първата дума от всяко изречение на страницата.
„Имах цялата тази творческа енергия, която трябваше да използвам - припомня си Форнес. - Никога не съм обичала да рисувам. И все пак може би никога не бих си помислила да пиша, ако не исках да се престоря и да покажа на Сюзън колко е лесно."
В предговора към сборник с пиеси на Форнес, Зонтаг описва бившата си партньорка като „писател на бикултурно вдъхновение, един много американски начин да бъдеш писател“ и „автодидакт, чиито основни влияния не са нито от театъра, нито от литературата, а определено произлизат от определени стилове на живопис и филми“.
Драматургът Харви Фиърстайн описва пред критика Дон Шюи как нейното писане може да бъде обезоръжаващо директно. „Езикът ѝ е като умопомрачително тънък кристал, в който, когато наливаш питие, се страхуваш, че чашата ще се разбие на малки парчета от теглото на алкохола.“
Пиесите й често са съсредоточени върху главни герои - жени, копнеещи за образование и просветление. Чрез това се надяват на по-малко ограничено съществуване. Произведенията на Форнес се разгръщат като поредица от живи картини, чиято простота се подчинява на емоционалната им сила. Сцените са дестилирани и пространствената композиция има предимство пред конвенционалния сюжет. Социалната съвест на драматурга се изразява не в предварително получени отговори, а в постоянен интерес към герои, исторически принадлежащи и произхождащи от безгласните маргинализирани прослойки.
„Повечето критици и театрали - казва Форнес за списание New York през 1985 г. - са толкова привикнали да наблюдават пиеси само по един начин - какъв е драматичният конфликт? Какви са символите? - че преминават през целия си живот в търсене на едни и същи неща. Ако не намерят това, което очакват, те са недоволни. Но аз не мога да „засадя” нещата по този начин, сякаш това е пътешествие за търсене на съкровища и ти е необходима карта. За мен една пиеса е по-скоро като път, който просто следвам, като никога не знам къде ще свърши или ще ме отведе, оставяйки материала да ме води стъпка по стъпка."
Всеки елемент на постановката, включително и актьорското майсторство, са устроени така, че да съблекат навиците и да премахнат конвенционалното възприятие на играта. Представени са така, че животът както на сцената, така и в обществото, да бъде видян наново. Наивността, запазената марка на героите на Форнес, е съчетана с продуцентски стил, който разбира колко изключителни могат да бъдат тишината, оскъдността и хуморът. Нейният подпис в творчеството е свободата. Затова дори видни, независими театри в САЩ имат проблеми с продуцирането и курирането на артист, който се интересува повече от колективния процес, отколкото от институционалните йерархии.
Форнес, подобно на най-известния си герой Фефу, е привлечена от „вълнуващи идеи“, дори когато другите ги смятат за опасни или отблъскващи. „Виждаш ли - обяснява Фефу на възмутен приятел, - това, което е на повърхността... е гладко, сухо и чисто. Това, което не се вижда отдолу, е слузесто, пълно с гъбички и плъзнало в червеи. Това е друг живот, успореден на този, който показваме. Там е. По същия начин, по който червеите се намират под камъка. Ако не го разпознаеш... ще те изяде."
Форнес често е наричана „Майката на авангарда“ на американския театър, като твърдо отказва да се придържа към правила или формули в драматургията. Вместо това избира да следва героите си, за да се съсредоточи върху основния въпрос: Какво означава това да бъдеш човек?
Като учител и режисьор на латиноамериканските драматурзи на INTAR в Residence Lab през 80-те, тя наставлява поколение латиноамерикански драматурзи, включително Чери Морага, Мигдалия Круз, Нило Круз и Едуардо Мачадо.
През 2005 г., когато удостоява Форнес с наградата за театрален практик на конференцията на TCG в Сиатъл, Мачадо каза: „Тя ни каза, че ще променим театъра, че ще създадем свят, в който латиноамериканските драматурзи в Америка ще имат глас, и тя го пожела на всички нас и ни зареди с волята за това. И никой от нас не би бил тук без нея. Тя е архитектът на това как създаваме театър, как преподаваме и как водим живота си."
Vimeo предоставиха за свободно ползване в рамките на няколко дни филма за Мария Ирен Форнес - авангарден кубино-американски драматург и режисьор - със заглавие The Rest I Make Up, режисиран и разказан през призмата на Мишел Мемран и нейното дългогодишно приятелство с Мария. Награден с поредица от отличия и международно признание, филмът интимно и честно пресъздава историята на най-големия и най-малко известния драматург на нашето време, който в края на дните си преминава през етапи на деменция.
Мария е написала над 40 пиеси, печели девет награди OBIE и обучава и наставлява хиляди драматурзи по целия свят. Broadway’s Signature Theatre посвещава целия си сезон 1999-2000 на нейното творчество, а произведението ѝ „What of the Night?" е финалист за наградата „Пулицър“ през 1990 г. Театрални светила като Тони Кушнер, Керъл Чърчил, Пола Фогел, Ланфорд Уилсън и Едуард Олби определят именно Мария Ирен като вдъхновение за работата им.
„Нейната работа няма прецеденти, нищо не я предшества; творчеството ѝ не е получено или извлечено от нищо преди нея - казва за нея Ланфорд Уилсън. - Тя е най-оригиналната от всички нас.“
Пола Фогел твърди: „В творчеството на всеки американски драматург в края на 20. век има само два етапа: преди да е прочел Мария Ирен Форнес и след това.”
Но Форнес не си е поставяла за цел да стане драматург. Израства в Куба, когато е на 12 години, учи цигулка, а след пристигането си в Ню Йорк през 1945 г. работи в разнообразни сфери. Учи с абстрактния импресионист Ханс Хофман и пътува като художник в Еропа през 50-те години. Там посещава продукцията на Роджър Блин „В очакване на Годо“ по Самюъл Бекет (Париж). Постановката се превръща в изключително преживяване за нея: „...Изобщо не говорех френски език. Но разбрах света, в който се състоя това събитие, усетих ритъма. И това преобърна живота ми с главата надолу."
Едва през 60-те години тя пише това, което възприема за своя първа истинска пиеса - Tango Palace, пише я 19 дни, в които излиза от дома си само за да си вземе храна. Пиесата я катапултира в зараждащото се авангардно театрално движение Off-Off Broadway и в центъра на DIY естетика, която продължава да процъфтява и днес.
Докато все още търси пътя си и се връща в Ню Йорк, Форнес започва да изследва писането като артистично поприще. Опитва се да помогне на тогавашната си партньорка Сюзън Зонтаг, друга велика жена, известна със словото си, преподавател по философия в Колумбия по онова време. Насърчава я да започне работа по собствен роман. Без опит и идея как да започне, Мария отваря произволна готварска книга и създава кратка история, използвайки първата дума от всяко изречение на страницата.
„Имах цялата тази творческа енергия, която трябваше да използвам - припомня си Форнес. - Никога не съм обичала да рисувам. И все пак може би никога не бих си помислила да пиша, ако не исках да се престоря и да покажа на Сюзън колко е лесно."
В предговора към сборник с пиеси на Форнес, Зонтаг описва бившата си партньорка като „писател на бикултурно вдъхновение, един много американски начин да бъдеш писател“ и „автодидакт, чиито основни влияния не са нито от театъра, нито от литературата, а определено произлизат от определени стилове на живопис и филми“.
Драматургът Харви Фиърстайн описва пред критика Дон Шюи как нейното писане може да бъде обезоръжаващо директно. „Езикът ѝ е като умопомрачително тънък кристал, в който, когато наливаш питие, се страхуваш, че чашата ще се разбие на малки парчета от теглото на алкохола.“
Пиесите й често са съсредоточени върху главни герои - жени, копнеещи за образование и просветление. Чрез това се надяват на по-малко ограничено съществуване. Произведенията на Форнес се разгръщат като поредица от живи картини, чиято простота се подчинява на емоционалната им сила. Сцените са дестилирани и пространствената композиция има предимство пред конвенционалния сюжет. Социалната съвест на драматурга се изразява не в предварително получени отговори, а в постоянен интерес към герои, исторически принадлежащи и произхождащи от безгласните маргинализирани прослойки.
„Повечето критици и театрали - казва Форнес за списание New York през 1985 г. - са толкова привикнали да наблюдават пиеси само по един начин - какъв е драматичният конфликт? Какви са символите? - че преминават през целия си живот в търсене на едни и същи неща. Ако не намерят това, което очакват, те са недоволни. Но аз не мога да „засадя” нещата по този начин, сякаш това е пътешествие за търсене на съкровища и ти е необходима карта. За мен една пиеса е по-скоро като път, който просто следвам, като никога не знам къде ще свърши или ще ме отведе, оставяйки материала да ме води стъпка по стъпка."
Всеки елемент на постановката, включително и актьорското майсторство, са устроени така, че да съблекат навиците и да премахнат конвенционалното възприятие на играта. Представени са така, че животът както на сцената, така и в обществото, да бъде видян наново. Наивността, запазената марка на героите на Форнес, е съчетана с продуцентски стил, който разбира колко изключителни могат да бъдат тишината, оскъдността и хуморът. Нейният подпис в творчеството е свободата. Затова дори видни, независими театри в САЩ имат проблеми с продуцирането и курирането на артист, който се интересува повече от колективния процес, отколкото от институционалните йерархии.
Форнес, подобно на най-известния си герой Фефу, е привлечена от „вълнуващи идеи“, дори когато другите ги смятат за опасни или отблъскващи. „Виждаш ли - обяснява Фефу на възмутен приятел, - това, което е на повърхността... е гладко, сухо и чисто. Това, което не се вижда отдолу, е слузесто, пълно с гъбички и плъзнало в червеи. Това е друг живот, успореден на този, който показваме. Там е. По същия начин, по който червеите се намират под камъка. Ако не го разпознаеш... ще те изяде."
Форнес често е наричана „Майката на авангарда“ на американския театър, като твърдо отказва да се придържа към правила или формули в драматургията. Вместо това избира да следва героите си, за да се съсредоточи върху основния въпрос: Какво означава това да бъдеш човек?
Като учител и режисьор на латиноамериканските драматурзи на INTAR в Residence Lab през 80-те, тя наставлява поколение латиноамерикански драматурзи, включително Чери Морага, Мигдалия Круз, Нило Круз и Едуардо Мачадо.
През 2005 г., когато удостоява Форнес с наградата за театрален практик на конференцията на TCG в Сиатъл, Мачадо каза: „Тя ни каза, че ще променим театъра, че ще създадем свят, в който латиноамериканските драматурзи в Америка ще имат глас, и тя го пожела на всички нас и ни зареди с волята за това. И никой от нас не би бил тук без нея. Тя е архитектът на това как създаваме театър, как преподаваме и как водим живота си."
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите

Атака с камион остави единадесет жертви и много ранени във Ванкувър, Канада (обновена)
КЕШ клуб
300
3 000
30 000