Над 100% ръст на "дребните" кражби в магазини у нас

Ръст от над сто процента в обем и в стойност регистрират „дребните“ кражби у нас. Това показва неформално проучване на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС) сред вериги от 100 магазина за строителни материали, мебели и декорация, спортни стоки и магазини „Направи си сам“. От Асоциацията предлагат 4 мерки за намаляване на кражбите.

Според проучването ръстът в стойността на откраднатите стоки през първото полугодие на 2024 г. спрямо първото полугодие на 2023 г. е 194% при магазините за мебели и декорация и над 100% при спортните стоки. Със 129% е нараснал броят на откраднатите стоки в строителния сектор. Загубите се покриват изцяло от работодателите (при 55,6% от фирмите), разпределят се между фирмата и отговорните служители  (33,3%) или се поемат от охраната (11,1%).

Най-много са кражбите в търговски центрове и в големи градове (по 40% всеки), а най-малко – в малки населени места (20%). Най-много в магазините за строителни материали и „направи си сам“ се крадат машини и инструменти, ВиК части, дребни, но скъпи аксесоари. В спортните обекти най-привлекателни са дрехи и аксесоари, а при обзавеждането и декорацията  – скъпи свещи, ароматизатори, тигани, спално бельо, прибори за хранене.

Между 70 000 и 600 000 лева инвестира за една година една фирма за справяне с кражбите, като тези суми непрекъснато се актуализират. Използваните методи за предотвратяване на кражби са видеонаблюдението (40%), охрана на място (26,7%), алармени системи (20%), изкуствен интелект (6,7%) и проверки на различни сектори от служители (6.7%). Въпреки това обаче, 83.3% от фирмите засичат едва около 20% от кражбите на място, а  16,7% – около половината. Eдна от причините е, че крадците стават все по-изобретателни, разполагат с все по-модерни технически средства и са организирани в групи. Все по-често в кражбите участват непълнолетни.

На въпроса: „ Колко сигнала подадохте до МВР?“, 60% от анкетираните отговорят с „по-малко от 5“. Двадесет процента са подали 50 сигнала, други 20% - 10. Нито един от тези сигнали обаче не е приключил с наказателно производство. Според търговците, ниският брой подадени сигнали се дължи на сложната и тромава процедура, на неглижирането на проблема от държавата и на практиката в МВР, че действия се предприемат само ако стойността на една кражба е по-голяма от една минимална работна заплата.    

От Асоциацията предлагат четири мерки за ограничаване на проблема. 

Първата е създаване на онлайн канал за подаване на сигнали, с прилагане на видеа със заснети кражби като доказателство. 

Втората е обособяване на специализирано координационно звено към МВР за подобряване работата на регионалните структури в разследването и наказването на дребните кражби. Това ще улесни и залавянето на лица, които действат в цялата страна, не само в един обект или град. 

Третото предложение на АТНС е ревизия на системата от наказания, включително чрез въвеждане на санкции за лицата, съзнателно закупили крадена стока. 

Четвъртата е подобряване на взаимодействието между представители на контролните органи и на търговските вериги (чрез специализираното звено) за по-ефективно налагане на административни наказания от МВР.

„В момента крадците в магазините действат с усещане за безнаказаност. Стават все по-смели, по-многобройни, по-организирани”, коментира адв. Галин Попов, изпълнителен директор на АТНС. „Предложените от нас мерки ще улеснят разследването на „дребните“ кражби. Ако има влезли в сила присъди, това ще се отрази благоприятно на компаниите-работодатели, техните служители и клиенти, и на цялото общество“, заключава той.