Европейската комисия: В ЕС България е с най-голямо неравенство в доходите

Според ново проучване на Лондонското училище по икономика (LSE), хората с контакти основно в ежедневната им среда обикновено подценяват неравенството, но когато се сблъскат с неприкрити демонстрации на лукс, недоволството бързо нараства. 

Този фактор е във фокуса на проучването на LSE, което се позовава на т. нар. „Коефициент на Джини” – скала, по която икономистите определят степента на неравенството (от 0 - перфектно равенство, до 1 - максимално неравенство). 

Според Европейската комисия, в ЕС България е с най-висок коефициент на Джини - 0,384, докато Словакия бележи най-ниското неравенство в доходите - - 0,217. Сред големите европейски икономики Италия „води” по неравенство в доходите с коефициент около 0.322, при 0.3 за Франция и 0.295 за Германия. 

Тези числа обаче едва ли говорят нещо на средностатистическия човек – защото както посочва изследването, обикновено общуваме с хора от своята среда, със съпоставими доходи и често започваме да мислим, че всички живеят като нас. Така се затваря порочният кръг – колкото повече не познаваме възможностите на свръхбогатите, толкова по-малко ни смущава неравенството. 

Такова масово убеждение всъщност е удобно от политическа гледна точка, тъй като много по-трудно води до политически действия, противопоставящи се на неравенството. Затова пък реакциите са особено бурни, когато внезапно се сблъскаме с финансови възможности, далеч над нашите представи. 

Проучването на LSE доказва тенденцията и чрез експеримент с 1440 участници, който потвърждава, че когато не сме информирани за лукзозния живот на богатите, реагираме политически по-умерено – и обратно. Нещо повече – тази не/информираност определя и емоционалните ни реакции – чувстваме се много по-неудовлетворени, несправедливо ощетени и нещастни, когато се сблъскаме с демонстрацията на небивал лукс.

И тук идва шокиращият извод: богатите се изолират в скъпи квартали, почиват в скъпи курорти, пазаруват в елитни търговски мрежи, изпращат децата си в скъпи училища, т.е., живеят по начин, недостъпен за бедните не само защото могат да си го позволят, но и за да запазят спокойствието си. 

Бедните – или средно заможните също се затварят в своя социален кръг, в резултат на което се стига не просто до физическо разделение на класите, а до съществуване на паралелен социален живот на две социални групи, всяка от които – волно или неволно – ограничава възможностите си да наблюдава как живеят „другите”.

Кризи като ковид-пандемията сриват тези граници – но обикновено за кратко. Така и първоначалното усещане, че „всички сме заедно в това“ не продължи дълго. И е факт, включително от медицинска гледна точка, че различните социални слоеве са преживели пандемията различно. 

Последствията също са драстично различни – едно е ако карантините, дистанционната работа и онлайн обучението са ви „затворили” сред зеленината на огромни луксозни имения, съвсем друго е, ако като „останалите” сте се справяли с ограниченията в малки жилища без собствено открито пространство. 

Все пак в постковидния период богатите са демонстрирали статуса си по-приглушено и без демонстративни изяви на лукс. Но изследването предполага, че сега, „вероятно благодарение на определени политици и политически движения“, богатите се чувстват не само свободни, но едва ли не длъжни да демонстрират статуса си, чрез „сензационни” събития, помпозни сватби, ексклузивни частни празненства и други обществени изяви, разкриващи лукса на един елит, далеч от ежедневните грижи на обществото. 

В същото време хората все повече виждат драстичните разлики в равнището на живот на богати и бедни - и бавно или по-бързо се насочват към открито противопоставяне. Може да се случи и внезапно.