Създадоха първия в историята музикален албум на основата на записи от сеизмични вълни


Албумът „Енергията на недрата“ се състои от седем атмосферни трака с необичайни геоложки наименования. Сред тях са обгръщащата „Геоакустика“, наситената с мекота „Сейзмофония“ и успокояващият „Магнетичен ритъм“. Общата продължителност на звученето им е малко повече от един час.

За първи път в историята е създаден музикален албум, базиран на реални записи на сеизмични вълни. Негов автор е руският геофизик Александър Буторин. За създаването на композициите той използва звуци, записани на дълбочина от три километра на нефтеното находище Ети-Пуровск, намиращо се в Ямало-Ненецкия автономен окръг на територията на Русия, близо до град Ноябрск.

Ученият е вдъхновен от цифровите инструменти, които помагат да се изучават недрата и да се чуят явления, които преди това са били недоловими за човека.

Всички изходни данни представляват цифрови записи на физически процеси под земята. За да ги преобразува в музика, изследователят е написал проста програма на Python. Първоначално проектът е замислен като учебно пособие за студентите от Томския политехнически университет, но впоследствие обработените шумове се превръщат в пълноценни музикални тракове.

Албумът носи името „Енергията на недрата“ и се състои от седем атмосферни композиции. Всяка от тях носи геоложко име (Геоакустика, Шепътът на Земята, Ехото на панетата, Пулсът на нефта, Сеизмична симфония, Магнетичен ритъм, Звуците на недрата)и предава звученето на природните елементи. В допълнителната композиция към албума слушателите могат да чуят как звучат нефт, глина, пясъчник и други елементи на геологичните пластове в тяхната естествена форма - без обработка.

Авторът е убеден, че леките и ненатрапчиви мелодии ще помогнат на слушателите да се заредят с енергията на Земята, да възстановят силите си и вътрешната си хармония. 

„Първоначално това беше мой проект за студентите от Томския политехнически университет, на които преподавам геофизика и исках да покажа нестандартните възможности на невронните мрежи за изучаване на данни. За целта написах проста програма на Python, с помощта на която обработих и превърнах в звук записи на сеизмични вълни от едно от големите нефтени находища в Ямал. Това помогна да се чуе как звучат нефтът, глината и пясъчникът на дълбочина от няколко километра. После от тези шумове успях да създам мелодии, които сега в удобен формат могат да слушат дори хора, далечни от геологията“, разказа Александър Буторин.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: