Световен ден за достоен труд

На 7 октомври по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите отбелязваме Световния ден за достоен труд. В повече от 130 държави от 2008 г. насам се организират събития, кръгли маси, демонстрации, пишат се протестни писма и декларации в опит да се потвърдят правата на работещите. Синдикални организации от цял свят се обединяват около идеята, че бедността в световен мащаб може да бъде победена с осигуряването на достойни условия на труд. Но статистиката показва, че само 7% от работещите са синдикални членове, докато стотици милиони имат нужда от сигурност и защита.

Трудът, както гласи старата максима, не може да бъде срамен. Но все още може да е неоценен, неефективен, несигурен, да застрашава здравето и живота на работещия, да не предоставя възможности за обучение и развитие или баланс между работа и личен живот... Самият факт, че достойният труд нарочно е отбелязан, говори, че той е изключителна ценност, до която не всеки има късмета да се докосне. Което от своя страна говори друго - че живеем в свят, в който достойният труд има нужда от защита. Защото Късмет (според Тери Пратчет) е един капризен, непостоянен и страхлив бог и на него не може да се разчита.

Кога един труд може да е недостоен? На практика, никога. Живеем в свят, в който най-сигурното нещо е, че няма нищо сигурно - нито работно място, нито доход или условия на труд. Нямаме много начини да неутрализираме действието на тази несигурност, защото не контролираме обстоятелствата в реалността. Доколко е недостойно да се съгласим с неизгодни условия и мизерно заплащане само защото трябва да осигурим елементарни условия за оцеляване на себе си и на децата си - това не е морален или синдикален въпрос. Отдавна се касае за лично решение, провокирано от конкретната ситуация. А тя често не помага на работещия. Съществуването на „сива икономика" не е заслуга на работещите, но касае пряко именно тяхното достойнство и право на труд. 

На какво може да се разчита? Извън шаблоните „система от социални грижи за европейците" и „социален диалог", работещите за оцеляването си трудно намират (дори въобще не намират) реална помощ. Това, което може да помогне, е повишаване на квалификацията и реална закрила от страна на държавата и на професионалните организации. Във времена на пандемия, икономическа криза и политическа несигурност никой не е застрахован за случай на неочакван обрат. Последната година го доказа на практика. Именно опитът ни да контролираме обстоятелствата и да определим съдбата си би трябвало да даде на труда онова достойнство, което все още му липсва.

Един добър знак е това, че за много млади хора Световният ден за достоен труд е неразбираем празник. Все повече от тях идват на пазара на труда със самочувствието, възможностите и знанията, които ние нямахме преди 30 години. Светът, в който те ще упражняват правото си на достоен труд, ще става все по-труден и несигурен, но се надявам, че те ще виждат реални резултати от работата си, а трудът ще им носи радост - освен възможността да си платят парното, тока, данъците и хляба. Един ден честването на достойния труд ще се окаже излишен анахронизъм, за който никой не си спомня.