Норвегия настоява ЕС да отмени забраната за сондиране в Арктика

Скандинавската страна задоволява около 30% от търсенето на природен газ в ЕС и Обединеното кралство и е най-големият износител на петрол и газ в Западна Европа, припомня Bloomberg,

ЕС наложи мораториум върху нови сондажи през 2021 г., в съответствие с климатичните ангажиментите на блока, но отмяната му в крайна сметка е прерогатив на държавите членки. Норвегия оспорва обосновката на забраната. 

Според норвежкия външен министър Еслен Барт Ейде, „няма аргументи, свързани с климата, които да налагат различно третиране на петрола и природния газ, добивани на север и на юг от определена линия“.

В подкрепа на твърдението си Норвегия посочва топлите води на Гълфстрийм, които изравняват условията за производството на въглеводороди в Баренцово море с тези в по-южните райони на континенталния шелф.

Критиците настояват, че краткосрочната енергийна криза не е причина да се позволят сондажи в Арктика. Регионът се затопля три до четири пъти по-бързо от средното за света и е особено уязвим към всяка дейност, свързана с добива на петрол и природен газ, твърдят природозащитници. 

Тази седмица коалиция от учени, климатични организациии и инвеститори, в т.ч. пенсионни фондове и банки, изпрати отворено писмо до Европейската комисия, призовавайки не само за подкрепа, но и за по-силна защита срещу нова петролна и газова инфраструктура отвъд Северния полярен кръг. 

Друг артумент на природозащитниците е рискът от необратими екологични щети и „увековечаването” на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива. Освен това от WWF примопнят, че от откриването на ново находище до експлоатацията му минават средно 18 години. 

Евентуалното вдигане на мораториума върху петроллни и газови сондажи ще провали и целите на ЕС за въглероден неутралитет до 2050 г., умножавайки допълнителните щети от текущите военни конфликти.