
Месечен обзор на българската икономика
- Финансов компас
- Източник: Министерство на финансите
- Автор:

За първото тримесечие БВП на държавата претърпя растеж от 1,2% на годишна база, което бе с 1,7% по-малко от последното тримесечие за 2019. Този забавен темп се дължеше на по-ниското вътрешно търсене и увеличения износ. За последното тримесечие обаче растежът се забави до 1,1% поради спад на добавената стойност в индустрията.
Краткосрочните показатели също претърпяха понижаване. Промишленото производство спадна с 15,7% поради спад във всички икономически дейности с изключение на добивната промишленост. Търговията на дребно също отчете спад от 20% на годишна база. За сметка на това обаче показателите за нагласите на бизнеса и домакинствата показаха признаци на възстановяване. Вследствие на подобряващите се очаквания във всички сектори бизнес климатът се повиши с 11,8 пункта след рекорден спад от 47,1 пункта.
През първото тримесечие броят на заетите в икономиката намаля с 1,3% на годишна база, стигайки до 3398,2 хил. Това се дължеше на ограничената икономическа дейност поради пандемичните мерки. Най-големият спад бе отчетен в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството и аграрния сектор. От друга страна, бе отчетено повишаване на производителността на труда, като ключов фактор за това бе реалният ръст на БВП. Това се усети най-силно в аграрния сектор (5,2%), както и в индустрията и услугите (1,6 и 2,1% съответно).
Потребителските цени намаляха с 0,3% спрямо предходния месец. Това се дължеше на спад в цените на енергийните стоки (с 2,3%). Инфлацията на годишна база също продължи да намалява за четвърти пореден месец, достигайки 1% спрямо 1,3% през м. април. Този спад се усети най-силно в цените на енергийните стоки, докато цените на храните в страната нараснаха с 0,2%.
Балансът по текуща сметка се влоши през месец март - за пръв път от август 2019 г. Това бе вследствие на по-големия търговски дефицит. Износът на стоки (5,9%) от своя страна изпревари вноса (4,2%) поради свиването на търговията с ЕС. Отчетен бе и значителен спад в пътуванията. Въпреки това първите два месеца преди пандемията бяха благоприятни за развитието на икономиката и подкрепиха излишъка по текуща сметка през първото тримесечие до 501,6 млн. евро (0,8% от БВП).
Извънредните мерки заради пандемията от коронавирус са се отразили и върху търсенето на кредити през април, като годишното нарастване се забави до 7,6%. Нефинансовите предприятия имаха най-голям принос, като тяхното търсене се забави поради ограничената икономическа активност до 3,2% (спрямо 5,2%). Растежът на потребителските кредити също претърпя забавяне, достигайки 8,4% спрямо 10,4% през месец март. Забавяне претърпя и годишният темп на растеж (до 14,5% спрямо 14,8%).
Макар приходите да претърпяха спад през април, бюджетният баланс остана в положителна територия за четвърти пореден месец, а излишъкът достигна 1,4% от прогнозния БВП. Въпреки това имаше понижение на бюджетните постъпления от 3,6%, което се дължеше на данъчните и неданъчните приходи. Разходите от своя страна претърпяха забавен темп на нарастване от 4,1% (спрямо 5,5% през месец март). Държавният дълг достигна стойност от 21,3% от прогнозния БВП.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
