
Forbes: кризата удари икономиките в ЕС различно
- Пазарен анализ
- Автор:

Икономическата криза вследствие на Covid 19 засегна всички страни в Европейския съюз, но не еднакво. Анализатори от Института Брьогел обясняват разликата в дълбочината на кризата в различните икономики, като прилагат сравнително прост модел, който отчита само 4 фактора .
Според авторите на изследването, най-важните фактори, които обуславят разликите в негативния ефект върху БВП в различните държави, са:
- силата и стриктността на ограничителните мерки върху социалния и стопанския живот;
- структурата на икономиката;
- нивото на публичния дълг;
- качеството на управлението.
За всички посочени фактори има значителна разлика между стойностите в страните от “пестеливата четворка” (П4) – Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от “южната четворка” (Ю4) – Гърция, Испания, Италия и Португалия.
За измерване на стриктността на ограничителните мерки учените използват индекса, разработен от университета в Оксфорд – Oxford COVID-19 Government Response Tracker – чиито стойности се движат между 0 и 100. Данните са актуализират ежедневно за всяка страна, а за целите на анализа се използват усреднените за първото полугодие на 2020 г. дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални мерки с индекс от 25, докато Италия е с най-стриктните такива с индекс от 55.
Структурата на икономиката е друг важен фактор, т.е., доколко значими в икономиката на дадена страна са дейностите, които предполагат близък контакт, но не се възприемат като жизненоважни, като например туризъм и занимания за отдих или развлечение. За целите на анализа се използва делът от БВП, който се създава от туризма. По този показател Германия е с най-нисък резултат от 1.1%, докато Хърватия е с най-висок – близо 1/5 от БВП там идва именно от туризъм.
Друг фактор, който предполагаемо има важно значение, е нивото на публичния дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението между дълга и БВП, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция.
Последният фактор, който се взема предвид, е качеството на управление. Индикаторът за това е базиран на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 компонента – гражданско участие и отчетност, върховенство на закона, политическа стабилност и липса на насилие, ефективност на държавното управление, качество на законодателството и контрол над корупцията. През 2018 – последната година, за която има пълни данни, най-ниски стойности се наблюдават в Румъния, а най-високи – във Финландия.
Анализът спрямо тези фактори води до няколко основни извода:
Държавите с по-стриктни ограничителни мерки са претърпели по-сериозни икономически загуби, които не са били възстановени при последващо отпускане на мерките. Също така, делът на туризма в икономиката, както и качеството на управление в държавата се оказват фактори с относително голямо значение за дълбочината на кризата в икономиката.
Нивото на публичния дълг обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това колко тежка ще е икономическата криза в дадена страна. Причината е основно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) успява да предотврати изключването на някои държави от Европейския съюз от пазарите заради високите нива на дълг – дори страни с висок дълг имат достъп до финансиране на публичните си разходи и растящите дефицити.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
