Увеличените разходи за отбрана в ЕС стимулират пет индустрии

От началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г., разходите за отбрана в ЕС са се увеличили със 75%, включително с 14% тази година, пише Euronews, позовавайки се на данни на Европейската агенция по отбрана

В своя отбранителен план ReArm Europe или Readiness 2030, ЕС предвижда да отключи € 800 милиарда инвестиции в отбраната, като набере част от тях. (до € 150 милиарда) на капиталовите пазари чрез инструмента си Security Action for Europe (SAFE). Около € 650 милиарда ще осигурят националните отбранителни бюджети, нараствайки с 1.5% от БВП през следващите 4 години

Отбранителната промишленост в ЕС определлено ще продъжи да расте, увличайки в тенденцията още пет свързани индустрии. 

Преди всичко растежът вече обхваща произвоството на боеприпаси, което от 2022 г. насам е скочило близо седем пъти. Важните предстоящи решения са свързани с диверсификацията на производителите на боеприпаси и развитието на тази индустрия във всички страни членки на ЕС. 

Провокирана от руската агресия, Украйна успещно внедри дроновете в европейските отбранителни планове. Производството им вече заема сериозен дял в отбранителните бюджети на страните в ЕС. Франция например ще разщири с € 8,5 милиарда запасите си от боеприпаси и дронове, а съгласно съвместен отбранителен пакет с Украйна на стойност € 4 милиарда, Германия предвижда и съвместно производство на дронове.

Тази година се задейства и Европейската инициатива за защита от дронове (EDDI), която предвижда изграждането на многопластов 360-градусов щит срещу дронове в държавите членки до края на 2027 г.

С войните в Украйна и Иран ЕС постави киберсигурността и киберзащитата на критичната инфраструктура сред основните компоненти на своя военен капацитет. През 2025 г. ЕС отпусна € 145,5 милиона за укрепване на киберсигурността сред малките и средни предприятия, публичните администрации и доставчиците на здравни услуги.

На 20 януари 2026 г. Европейската комисия предложи нов пакет за киберсигурност, а Европейската инвестиционна банка изрично посочва сектора сред своите приоритети за финансиране в областта на отбраната. 

Секторът е особено забележителен с бързата възращаемост на инвестициите. През април 2026 г. приходите от киберсигурност в Европа са се увеличи с 10% на годишна база, а сегментът, пряко свързан със защитата на чувстлителни правителствени и военни системи, е нараснал с 18%.

Металургичната промишленост на свой ред преживява бум, осигурявайки основната суровина за производството на най-широк спектър военна техника – от кораби и бронирани машини до артилерийски системи и ракетни установки. Според анализатори, в металургията ще отидат около 40% от увеличените разходи за отбрана в Европа, при обичаен дял за страните от НАТО от 20%.

Същия модел следва търсенето на метали, с прогнозиран скок от 6% до 2027 г. Търсенето на мед ще нарасне с 0.9%, на никел - с 1.3% и на стомана с 0.4%. 

Полупроводниците са чувствителна тема за европейската промишленост, която откровено изостава от световните нива на производството им. Съвременните отбранителни платформи включват сложни процесори, за които Европа десетилетия наред разчиташе на американски и азиатски доставчици на чипове. 

Програмата за европейска отбранителна промишленост (EDIP) се справя с този дисбаланс, осигурявайки трансграничен инструмент за обществени поръчки на стойност € 1,5 милиарда, предназначени конкретно за производство на полупроводници от галиев нитрид за радарните и електронни бойни системи.

Въпреки това европейската отбранителна индустрия все още е фрагментирана и в голяма степен зависима от вносна микроелектроника, констатират от Европейската агенция по отбрана и прогнозират, че запълването на тази ниша е въпрос на дъгосрочен план.