Задава ли се нов „тигър” в азиатската икономика

В края на миналата година Виетнамската комунистическа партия обави началото на „нова ера на развитие“ и нарече частния сектор „най-важната икономическа сила”, задействайки дългоочаквана икономическа реформа. До 2045 г. Виетнам иска да се нареди сред най-богатите азиатски страни - голямо предизвикателство, предвид закъснелите реформи, застаряващото население и климатичните предизвикателства, отбелязва Euronews.

Но скокът в благосъстоянието е факт: ако през 1990 г. средностатистическият виетнамец е похарчил за стоки и услуги средно € 1025 годишно, днес може да си позволи 13 пъти повече разходи, т.е., около $ 13 995.

Подобно на Китай, милиони виетнамци са забравили бедността, превръщайки се в процъфтяваща средна класа с добри заплати в новите производствени центрове или в строителството на образцови магистрали. От друга страна, макар че имаше своя бум, нискобюджетната експортна промишленост се спъва в множество пречки, които реформите искат да избегнат, чрез разширяване на частния индустриален сектор, укрепване на социалната защита и инвестиции в технологии и зелена енергия.

Виетнам вече измести Китай на американския пазар. Инвестициите скочиха рязко, заменяйки бързо тихите предградия с индустриални паркове и логистични центрове, обслужващи световни марки. Виетнам се споразумя със САЩ за 20% мита, но два пъти по-високи ставки, ако изнася невиетнамски стоки (основно китайски), в опит да се избегнат търговските ограничения.

За разлика от Южна Корея или Тайван, в новата си икономическа политика Виетнам разчита на разнообразна икономика, с приоритет на високите технологии – производства като компютърни чипове, изкуствен интелект и възобновяема енергия. Тези сектори могат да разчитат на правителствени бонуси, в т. ч. данъчни облекчения и финансиране на научни изследвания в центрове като Ханой, Хошимин и Дананг.

Виетнам инвестира сериозно и в инфраструктура, например образцови матистрали, атомни електроцентрали за нуждите на бизнеса и гражданите, или високоскоростната железопътна линия Север-Юг за € 57 милиарда, която прекосява страната за около осем часа.

Заедно с това Виетнам иска да се развие и като световен финансов център, с финансови институции основно в оживения Хошимин и морския курорт Дананг. Опростяват се правилата за чуждестранните инвеститори, въвеждат се данъчни облекчения и подкрепа за стартиращи финансови компании, приемат се и по-лесни механизми за разрешаване на бизнес спорове.

Наред с това тече институционална реформа. Сливат се министерства, уедряват се провинции, намалявайки броя им от 63 на 34, което практически премахна бюрокрацията на ниско ниво.

Докато държавата се ангажира да сложи край на доминиращата роля на държавните и чуждестранните компании, огромният дял в осъществяването на икономическата реформа поема частния бизнес. Виетнам иска до 2030 г. да издигне поне 20 частни компании до нивото на „национални шампиони“, конкурентоспособни на глобално ниво. Работи се по улеснено кредитиране, приоритет в държавните поръчки и помощ за разрастване в чужбина. 

След горчивия опит с отлива на стратегически инвеститори заради тежки климатични ситуации като честите опустошителните наводнения, Виетнам строи устойчиво, използвайки консултанти с международен опит. Така е построена пътната мрежа в страната, която остана невредима при миналогодишния тайфун, докато по-старите производствени бази бяха буквално пометени, причинявайки щети за € 1,4 милиарда.

За да преодолее глобалния процес със застаряването на населението, Виетнам ударно и повсеместно разширява достъпа до превантивни здравни грижи, така че възрастните хора да останат по-здрави, по-независими и по-дълго трудоспособни. Балансът на трудовия пазар се търси чрез постепенно повишаване на пенсионната възраст, както и чрез привличането на повече жени като работна сила.