Иран: Какво се промени след 12-дневната война

Председателят ѝ Рафаер Гроси каза вчера, че иранската ядрена индустрия е силно увредена, но не и унищожена, така че Иран може да възобнови обогатяването на уран в рамките на няколко месеца. Обикновените иранци са далече от тази тема. Според много от тях, след войната режимът е станал още по-репресивен, разказва пред fanpage.it известният италиански журналист и политически анализатор Джузепе Аконция, чийто репортаж предаваме със съкращения.

В дните след примирието между Иран и Израел са арестувани стотици хора  (най-малко 705 според правозащитни организации) и арестите продължават. „Мнозина се надяваха, че войната ще приключи със смяна на режима, но вместо това конфликтът влоши нещата“, казва студентка от Техеран, участничка в движението „Жени, живот, свобода”, възникнало през 2022 г. Според нея след горчивият опит от последните години иранците се чувстват безпомощни и нямат надежда, че гражданските движения могат да променят системата.

„Ако тези 12 дни война приключат така, никой в ​​Европа или САЩ вече няма да се интересува от репресивния режим в Иран. Всъщност, иранците са големите губещи в тази война. Очакваме още по-репресивен режим, по-рестриктивни закони и още по-малко права“, казва 35-годишен учител.

Навсякъде, но особено в кюрдските райони се вихри вълна от арести, придружени с мащабно разполагане на части от силите за сигурност. На импровизирани пропускателни пунктове се арестуват случайни граждани. Изпълняват се и екзекуции на хора, набързо осъдени за шпионаж - въпреки призивите за край на жестоката практика.

Наплашени от жестоките погроми срещу протестите преди няколко години, иранците не приеха 12-дневната война като възможност да излязат на улиците и да поискат промяна, докато режимът редовно организираше митинги в своя подкрепа. 

Хиляди иранци напуснаха домовете си, бягайки където могат по света, включително в съседна Армения. „На този етап сме много предпазливи. Очакваме тъмни времена“, споделя млад активист. 

За 35-годишен инженер от Техеран режимът е отслабен и има сериозни проблеми – особено предвид успешното инфилтриране на десетки израелски агенти в стратегически държавни институции, които подготвиха успеха на израелските удари. Той очаква властите „да се справят” по обичайния начин - „с още по-голям натиск, арести и заплахи срещу иранците“. 

Аятолах Али Хаменей, 86-годишният върховен лидер, който преживя войната в неизвестен бункер, твърди, че САЩ „не са постигнали нищо съществено“ и че с атаката си срещу американската база в Катар Иран е „ударил Вашингтон в лицето“. В действителност, ударът е напълно без резултат, но много от поддръжниците на режима вярват на Хаменей и са убедени, че ударите на иранските военни са затруднили израелската армия. 

Техеран празнува „победата над врага” и изпраща с масови шествия загиналите висши военни и учени. Улиците на иранскатастолица са окичени с гигантски плакати на Хаменей и пред него Тръмп на колене, умолявайки за примирие. Официалните медии (а други няма), отричат унищожаването на иранските атомни централи и военни обекти, твърдейки, че запасите от обогатен уран са били своевременно изнесени и надеждно съхранени. 

Тези противоречиви „новини” подхранват удобната пропаганда, че войната на Изарел и „терористичните му съюзници” е била един голям фарс. Подновяването на преговорите между САЩ и Иран за ядрената програма на ислямската република изглежда повече от хипотетично. За Европа такава перспектива също не съществува, а и Тръмп не прояви особен интерес към опитите за преговори, насърчавани от Франция, Германия и Великобритания още преди американските атаки срещу Иран. 

Ислямската република определено не е победител в 12-дневната война с Израел и САЩ. Разкри се ниското военно ниво на Техеран, лъсна и слабата организация на институциите, изключително уязвими за израелското разузнаване и това със сигурност не е знак за добро здраве на режима. 

Но също така е сигурно, че отново обикновените иранци ще платят за последствията. Според тях страната им се е върнала към най-мрачните периоди в историята си, на което умереният президент Масуд Пезешкиан не може да повлияе. Бомбите на Израел и САЩ не инициираха демократични процеси, но обединиха колебаещи се среди, превръщайки ги в твърди привърженици на режима. 

Иран никога не се е съобразявал с интересите на „големите” сили и това чувство за независимост е част от националния мироглед. Иран ще отхвърли режима на аятоласите, едва когато тази промяна се превърне във въпрос на съществуване – особено за иранската младеж, обобщава Джузепе Аконция.