ЕС предвижда пълна забрана за внос на руски петролни продукти

Стъпката се предриема, тъй като въпреки ембаргото върху директните доставки на петрол от Русия в ЕС, което действа от февруари 2023 г., трети страни безпрепятствено купуват по-евтин руски петрол и след преработка  продават получените продукти в Европа. Индийски и турски компании например, ежедневно са купували общо 1,8 милиона барела суров петрол от Русия, а са внасяли в ЕС около 450 000 барела различни петролни продукти, част от които несъмнено са на базата на руски петрол.

За да предотврати това, поредният пакет санкции включва забрана за внос „на рафинирани петролни продукти на базата на руски петрол“, обяви председателката на Еевропейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основният удар на санкциите срещу руския петролен износ обаче е понижаването на ценовия таван за руски петрол от $ 60 на $ 45 за барел. 

Но за ЕС няма да е лесно да затвори напълно вратите си за руския петрол, казват експерти. Турция например и в момента заобикаля ембаргото и внася в ЕС както преработени петролни продукти и дизел, така и суров руски петрол, закупен с големи отстъпки, но продаван в Европа на действащите пазарни цени. 

От същата опция се възползва и Индия, плюс че „Роснефт“ притежава 49% от акциите на Nayara Energy - една от най-големите индийски петролни рафинерии, която несъмнено се захранва с евтин руски петрол, продаван впоследствие като индийски продукти, съобразно действащото международно ценообразуване, т.е., значително над закупната цена.

По изчисленията на руски и международни експерти, от въвеждането на ембаргото в началото на февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Турция е внесла руски петролни продукти на стойност € 17,6 милиарда – т.е., със 105% повече, отколкото през предходния аналогичен период. За същото време турският износ на горива за ЕС е скочил със 107%.