Пада инфлацията в еврозоната

При забавения ръст на потребителските цени очакмавият спад на инфлацията е до 2% към средата на тази година и до 1.7% през 2026 г. Сред силите, които Европейската комисия (ЕК) сочи като основни фактори, са прогнозните по-ниски цени на енергията, отклоняването на китайския износ и по-силната европейска единна валута (евро).

„Но не можем да бъдем самодоволни и предвид рисковите перспективи трябва решително да повишим конкурентоспособността си“, казва европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис.

Малко по-оптимистична от досегашната е и прогнозата на Брюксел за икономическия растеж. Според предвижданията през 2026 г. БВП на еврозоната ще се нарасне с 1,4% - при 0.9% през 2025 г. Очакванията са за устойчив трудов пазар, въпреки че несигурността ще продължи да оказва влияние върху вътрешното потребление. 

Прогнозите на ЕК се основават на позицията, че митата на Вашингтон за по-голямата част от европейския внос в САЩ ще останат 10%, а тези за автомобили, стомана и алуминий – 25%. Все още неясни са прогнозите за митата върху фармацевтичните продукти и микропроцесорите.

Същевременно ЕК признава, че политическата несигурност остава висока. Брюксел допуска сценарий, при който преговорите за митата върху износа от еврозоната за САЩ може да се провалят, така че подготвя списък с американски вносни стоки с контрамита. 

В съчетание с поскъпването на еврото, ЕК очаква почти нулева инфлация на стоките в еврозоната, но не и на услугите. В този сектор до края на 2026 г. се очаква постепенно забавяне на инфлацията до 2.5%, предвид солидния растеж на заплатите в еврозоната. 

Прогнозата за растеж на износа през 2025 г. е по-ниска, при ориентировъчен спад до 0.7%. По-оптимистични са очакванията за спад на безработицата в ЕС, при ниво от 5.9% за тази година и „историческо дъно“ от 5,7% през 2026 г.