„На балкона" - как да погледнем ситуацията от птичи поглед

Докато продължава извънредното положение, повечето хора прекарват времето си „навън” на балконите си, за да получат малко слънце и да наблюдават шумния град от комфорта и сигурността на домовете си. Вкъщи човек може да отлежда цветя и билки благодарение на развитата вече концепция за urban gardering, да се наслади и на чист въздух, ако пребивава в някое по-малко населено място, да пие кафе или чай със съседите си на безопасно разстояние и да наблюдава как тече животът на отсрещните тераси. Изразът „на балкона” (on the balcony) обаче предлага и едно друго значение, подробно разгледано в курса на платформата ACUMEN +, която се концентрира върху социално предприемачество за развиващите се държави, на тема Adaptive Leadership.

Експертите разделят преживяването ни на работното място като прекарване на време „on the dancefloor" (на дансинга) и „on the balcony". Когато човек е „на дансинга", той е напълно погълнат от темпото на ежедневието - фокусът му е върху това, което извършва, потапя се в имейли, обаждания, срещи и процесът в офиса изведнъж изтича неусетно, когато в края на деня човек няма някакъв ясен спомен какво и защо му се е случило, но се чувства адски уморен. Често в тази ситуация „танцьорът” се чувства стресиран, не успява да обърне реално внимание на дейностите си, прави ги машинално и заучено и не отделя време за рефлексия върху приключеното. Това пространство е изпълнено с крайни срокове и шум. Движението не е истинско или под формата на танц - човек не се раздвижва и отпуска чрез ритъма, а се натоварва сред музиката - торнадо.

За разлика от това хаотично извършване на задачи, отиването „на балкона” позволява на човек да погледне голямата картина. Така той възприема себе си и работата си като част от цялото и не е вглъбен напълно в своите умения и ежедневни трудности. Холистичният поглед отгоре му позволява да възприеме предизвикателствата си като свързани с тези на другите членове на екипа, като осъзнава и техния смисъл, и урока, който носят със себе си. Това възприятие осигурява повече фокус както върху есенциалните неща, ценностите и мисията на целия проект, така и върху забелязването на връзките и взаимоотношенията между членовете на екипа и между членовете на екипа и дейността. 

Можете да направите едно малко упражнение, което да Ви помогне да разграничите тези две състояния. Помислете за това кога е бил последният път, в който сте се почувствали шокирани или изненадани за нещо значително важно. Може би нещо в работата Ви е било причината за тази провокация - голяма промяна или пък поднасяне на ключови новини в напълно неочакван момент и вероятно много неподходящ такъв. При такава силна емоционална реакция, подобна ситуация е сигурно да Ви задържи „на дансинга" и по този начин срещате трудност в придобиването на по-широка перспектива. Сега се опитайте в този спомен да се качите „на балкона” и да погледнете като външен наблюдател ситуацията, която се развива с Ваше участие. Помислете кой освен Вас Ви задържа „на дансинга" - обстоятелства, ръководител, проект, в който вярвате, но който е изпълнен много стресиращо? Или дори може би медиите? Как те задържат вниманието Ви върху „дансинга" - съзнателно или не? Ако подобна ситуация се повтори, какви действия бихте предприели, за да се изкачите по-бързо „на балкона" и да не събирате негативни емоции „на дансинга"?

На балкона започва пътят на т.нар. Adaptive Leader. По този начин той по-успешно може да мобилизира своя екип и да разпредели задачи според индивидуалните предпочитания и умения на членовете. Айнщайн е казал: „Ако разполагам с един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути за размисъл над задачата и 5 минути за търсене на решения.” Този подход изисква дисциплина и насърчава да не бъдем съблазнени от удовлетворението, което следва, щом приключим с нещо.

Първата стъпка към успеха е забелязването/откриването на „пропастта“. Това е едно от първите неща, които могат да бъдат разпознати и разграничени „от балкона”: разликата между текущата реалност (такива, каквито са нещата към този момент) и Вашата аспирация да ги промените (дързост и увереност за това как идеално и необходимо следва да стоят нещата). Пропастта е възможността за лидерство, това, което Ви поддържа творчески, а не е нещо, което да бъде облекчено или „решено“. Тази възможност Ви предоставя пространство и да разграничите заинтересованите към проекта Ви страни и как те са ангажирани с неговия напредък.


Картината тук се нарича On the Balcony и е създадена от Peter Blake (b. 1932). Можете да проверите дали откривате прилики с тази идея за адаптиращия се лидер!