Първи изображения на Слънцето „отблизо“ от слънчевия сателит на EKA

Това е най-близката камера, която някога е била до Слънцето, като сателитът е само на 77 милиона км от него, когато са направени снимките - на около половината разстояние между Земята и звездата. „Сякаш космическият кораб ни е изпратил пощенска картичка от своето пътуване“, каза Даниел Мюлер, учен по проекта за слънчев орбитър в EКA.

Сателитът беше изстрелян на 10 февруари 2020 г. и направи първия си близък подход към Слънцето в средата на юни.

По пътя към голямото откритие Мюлер каза: „Първите изображения надхвърлят нашите очаквания... Вече можем да видим загатвания за много интересни явления, които не успяхме да наблюдаваме подробно преди.“

Той добави, че „10-те инструмента на борда на слънчевия сателит работят прекрасно и заедно осигуряват цялостен изглед към Слънцето и слънчевия вятър. Това ни прави уверени, че той ще ни помогне да отговорим на множество въпроси за Слънцето".

Слънчевият сателит има шест телескопа, които заснемат  Слънцето, и четири инструмента на място, които наблюдават околната среда около космическия кораб. Данните от двата инструмента позволяват на учените, управляващи мисията, да изучават слънчевия вятър (потока от заредени частици от Слънцето) и как това влияе върху цялата Слънчева система.

Изображенията, които се виждат днес, са резултат от технически тестове, известни като „въвеждане в експлоатация", за да се гарантира, че всички части на космическия кораб работят. Учените казват, че когато слънчевият сателит се приближава до Слънцето, изображенията ще станат по-остри.

Екипът, стоящ зад мисията, твърди, че полюсите на Слънцето крият най-голямата загадка, тъй като те контролират магнитното поле на Слънцето, но все още не знаят как правят това. Те се надяват, че сателитът ще започне да разкрива изображения на полюсите и никога невижданите страни на Слънцето през следващите пет години.

„В момента сме в частта от 11-годишния слънчев цикъл, когато Слънцето е много тихо - казва Сами Соланки, директор на Института „Макс Планк“ за изследвания на слънчевата система в Гьотинген, Германия, и главен изследовател на PHI. - Но тъй като слънчевият орбитър е под различен ъгъл спрямо Земята, всъщност можем да видим един активен регион, който не се наблюдава от Земята. Никога не сме успели да измерим магнитното поле в задната част на Слънцето."