Над 1000 метрични тона микропластика заваляха в американските паркове и пустини

Над 1000 метрични тона микропластика заваляха в американските паркове и пустини Снимка: leakshare.org

Проучване на 11 отдалечени западни места установи, че за една година фрагментите са пътували в атмосферата като дъжд или водни частици.

Микропластични частици валят по Гранд каньон, Джошуа Три и други национални паркове в САЩ, установиха изследователи.


При проучване на 11 отдалечени западни места, включително националните паркове Голям басейн и Кратерите на Луната, изследователите откриха повече от 1000 метрични тона микропластични частици, които са пътували през атмосферата като дъжд или водни частици.


Повечето микропластики са фрагменти от по-големи парчета пластмаса. Тъй като пластмасата не е биоразградима, тя се озовава в купчини от отпадъци или депа, разпада се на микрочастици, които си пробиват път през земната атмосфера, почвата и водната система.


Джанис Брейни, водещ изследовател и професор по водосборни науки в държавния университет в Юта, нарича този процес „пластмасова спирала“, а някои микропластики пътуват през естествени системи  дълго време.


Пластмасите могат да бъдат депонирани, приети в атмосферата, транспортирани за известно време, депонирани и може би отново вдигнати в атмосферата - казва Брейни. - И кой знае колко пъти и докъде са пътували?


Екипът на Брейни открива, че „мокрите микропластики", наречени така заради начина, по който се транспортират при мокри атмосферни условия, най-вероятно са били „обезпокоени" от буря и изхвърлени в атмосферата. По този начин те са достигнали до по-големите градски райони.


За разлика от тях, сухата микропластика имитира модела на разпръскване на прах и изминава дълги разстояния, често из цели континенти. Брейни предупреждава, че новите открития показват спешна нужда от намаляване на замърсяването с пластмаси.


Въпреки че пълното им въздействие върху човешкото тяло все още е неизвестно, учените се опасяват за общественото здраве по отношение на микропластмасовите частици. Те са достатъчно малки, за да се настанят в белодробната тъкан, което причинява щети, а в някои случаи астма и рак.


Проучване от 2019 г. установи, че в датски градски апартамент средностатистическият човек вдишва около 11 микропластмасови частици на час. Учените също ги свързват с колебанията в термичните свойства на почвата, което води до загуби растенията.


Брейни смята, че тези изследвания са само началото на разбирането как микропластиката се движи през екосистемите

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: