Какво се случи в кланиците „Тьонис"

Какво се случи в кланиците „Тьонис" Снимка: pixabay.com

От понеделник досега има над 600 заразени.

Масовата зараза в кланиците „Тьонис" в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където работят най-малко 6500 работници, от които голяма част румънци и българи, влоши рязко епидемичната обстановка в Германия през последната седмица. От понеделник насам там са потвърдени над 600 случая.

В резултат на това близкият град Гютерсло отново обяви карантина до 30 юни. На хората не е забранено да напускат района, но местните власти ги призоваха „да не пътуват".

Барове, музеи и фитнес зали са затворени, а ресторантите могат само да доставят храна. Разрешени са срещите само с един човек извън домакинството. Близо 50 хиляди деца спират да ходят на училище или детска градина.

Досега германското правителство се придържа към политиката си за постепенно облекчаване на ограниченията, като се концентрира върху овладяване на местните огнища на заразата. Но случаят в кланиците „Тьонис" в град Реда-Виденбрюк не изключва връщането на ограниченията в цяла Германия.

Към 23 юни Германия отчита общо над 190 359 лабораторно потвърдени коронавирусни инфекции, включително около 8885 смъртни случаи - сравнително нисък брой за държава с население от 83 милиона души.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ограничителните мерки трябва да останат по-дълго време. Тя обаче се оказа под натиск от регионални политици, които твърдят, че страната трябва да отвори отново икономиката си.
 

В кланиците на фирмата „Тьонис" през уикенда бяха повикани армейски части, за да тестват целия персонал, след като повече от 1300 работници дадоха положителни проби за COVID-19. 

Местните власти наложиха карантина на над 7000 работници и техните семейства в тесните общежития, осигурени им от месопреработвателната фирма.

 Полицията и други служби за сигурност бяха мобилизирани, за да контролират спазването на ограниченията, а властите затвориха училищата в околността.

Междувременно министър-председателят на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет призова консулските служби на Румъния, България и Полша да осигурят преводачи, които да обяснят на работниците от тези страни как да спазват принудителната карантина.

„Има 1300 сгради, в които живеят персоналът и техните семейства, и където трябва да спазваме карантинните правила", заяви Лашет на 21 юни.

Северен Рейн-Вестфалия е най-населената от 16-те германски провинции и включва градовете Кьолн, Дюселдорф, Дортмунд, Есен, Дуйсбург, Бохум и Бон.

Огнището в кланиците „Тьонис" не е единственият клъстер, който германските власти се опитват да ограничат. По на юг, в град Гьотинген, в провинция Долна Саксония, също се оформя огнище сред около 700 жители на висок жилищен блок.

„Около 200 души се опитаха да излязат, но 500 души спазиха карантинните правила", разказа шефът на полицията в Гьотинген Уве Люериг.
 

През март и април - когато границите на Германия бяха затворени от пандемията - властите в Берлин обявиха, че производството на храни е от съществено значение за страната.

 Така те разчистиха пътя за организиране на чартърни полети за транспортиране на десетки хиляди временни работници в Германия от Румъния, България и Полша. Чартърите бяха осъществени, въпреки че границите и повечето летища в Европа бяха затворени за редовни полети.

Епидемиологичен взрив от коронавирус в края на април сред работещите в кланица в Биркенфелд в Югоизточна Германия насочи погледите към условията, в които живеят работниците от Румъния и България в общежитията, предоставяни им от компанията. 

В това огнище беше установено, че поне 200 румънци са се заразили, а един от тях почина от COVID-19.

На 11 май румънското външно министерство потвърди епидемия от коронавирус сред румънски работници в друго месопреработвателно предприятие в Коусфелд, което също е в Северен Рейн-Вестфалия. 

Министърът на здравеопазването на провинцията Карл-Йозеф Ломан каза пред „Дойче веле”, че съжителството на работниците в тесни помещения вероятно е допринесло за тези огнища.

„Стотици се разболяха в кланиците", каза румънският посланик Емил Хурезеану пред Радио Свободна Европа на 21 май. Той говори за „цяла верига" от подизпълнители, които договарят заплащането и настаняването на работниците. 

„Работодателите не са проверили условията на живот. Те просто са плащали почасово", каза посланикът.

Българският външен министър Екатерина Захариева коментира като „непремерено и неприемливо” изказването на премиера на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет, че българи и румънци са виновни за огнището на зараза в кланиците „Тьонис". 

След среща с германския външен министър Хайко Маас в София миналата седмица Захариева заяви, че „навсякъде в света - и в Европа, и в България включително, се забелязаха форми на расизъм, но не е приемливо тези сигнали да идват от политици".

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: