Как се променя онлайн етикетът ни

Как се променя онлайн етикетът ни Снимка: Photo by Thomas Lefebvre on Unsplash

Макар пандемията да отминава в по-голямата част от света, начинът, по който комуникираме, се е променил безпрецедентно.

В началото на пандемията от коронавирус във входящите ни пощи се появи нова фраза с внезапна редовност. Обичайното „Надявам се, че сте добре!“ беше заменено, сякаш за една нощ, от по-мрачен вариант на изказването: „Дано да сте добре в тези трудни времена.“


Пандемията променя комуникацията и това е всеизвестен факт. Освен това връзката ни с технологиите също приема друга форма. Макар в страната заведенията и парковете да отвориха за посетители, голяма част от комуникацията ни продължава да се случва онлайн. Дори повече от преди.


Това води и до промяна на онлайн етикета ни, за да се избегнат конфликти и неразбирателства във времена, когато хората комуникират чрез екраните на дигитални устройства. Макар онлайн етикетът да включва доста правила, най-важното от тях е: Винаги бъдете дружелюбни към останалите и към себе си.


Обръщане към видео


В ерата на коронавируса хората започнаха да използват платформи за видеоконференции като Zoom, Skype, Google Hangouts и др. Макар стъпка по стъпка да се връщаме към нормалния си живот, комуникацията за доста хора (особено тези, работещи от вкъщи), остава онлайн. Това води и до поддържане на определен етикет, когато общуваме с другите.


Когато сме в група, ние осъществяваме контакт с очите и използваме езика на тялото си, за да сигнализираме, че искаме да кажем нещо, а другите могат да го разберат - казва Анна Кокс, професор по взаимодействие между човека и компютъра в University College London. - Но когато не сме заедно, не можем да споделяме тази информация по същия начин.“


Въпреки че правилата са малко по-отпуснати, ако видеообаждането е по-скоро социално, а не професионално, професор Кокс все още съветва да назначите някого, макар и неофициално, за ръководител на разговорите, чиято работа е да гарантира, че всички имат шанс да говорят. Можете да започнете, например, като се редувате, за да споделите един с друг за това, което правите, преди да позволите на разговора да протича по-свободно.


Преосмисляне на културата ни на работа


Освен самия офис, навиците ни на работа също се променят вследствие на пандемията. Преминаването от нормална работна среда към офис вкъщи променя начина, по който комуникираме с другите , и количеството от работни срещи се увеличава. Това дава на хората усещането, че трябва винаги да са онлайн и да следят входящите си имейли.


Брус Дейзли, автор на „Eat Sleep Work Repeat“, предупреждава работодателите да не се опитват да налагат редовни работни структури на екип, който работи дистанционно. Дигиталните инструменти могат да налагат усещането за задължение да бъдат на линия по всяко време. „Много хора ми казваха, че провеждат 20 часа Zoom разговори седмично и че шефът им настоява да са с включени камери“, казва той.


В такива моменти гъвкавостта е ключова. За много хора поддържането на баланс между работа и личен живот се оказва трудно (гледат деца или се грижат за болни). Затова проф. Кокс се надява, че опитът ни по време на тази епидемия ще помогне да се даде възможност за по-гъвкава работа в дългосрочен план.


Да бъдем близко (отдалече)


Несъмнено това да сме физически близо до любимите ни хора е жизненоважно за психологическото ни състояние. Но във времената на социална дистанция хората откриват алтернативни начини да бъдат близо един до друг - видеоразговори, съобщения и др. 


Наистина е важно да признаем, че всъщност сме загубили нещо, което е много, много важно за човешкото благополучие - казва Арън Балик, лондонски психотерапевт и автор. - Не мисля, че има бързо решение за това с технологиите.“


Затова проф. Кокс предлага да бъдат използвани различни устройства, за да се установи вид психична граница: Бихте могли да използвате вашия лаптоп за работни разговори и чатове и телефона си за социалния си живот.


Когато прекарваме толкова много време на нашите устройства, трябва да имаме предвид съдържанието, което консумираме и споделяме. „Социалните медии са място, където определено виждате емоционална зараза да се случва наистина лесно - каза д-р Балик. - И за съжаление това, което обичам да наричам нашите психологически „горещи“ емоции, като възмущение и гняв, са склонни да бъдат по-заразителни, отколкото топли, приятни чувства.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: