Защо стачкуват сърбите

Защо стачкуват сърбите Снимка: pixabay.com

Чувстват се измамени от изборите през юни и мерките срещу пандемията.

Сърбите демонстрират, защото се чувстват измамени. Не само на изборите. През последните седмици президентът АлекснадърВучич отмени почти всички ограничения, наложени с цел ограничаване разпространението на пандемията, и уверяваше, че всичко е под контрол. Но след изборите изведнъж стана ясно, че нещата са много по-зле, отколкото преди вота: пандемията бушува и взема все повече жертви, икономиката е в състояние на свободен пад, а отговорният за всичко това президент се представя за напълно невинен.

Сега той хвърля срещу протестиращите своите отряди от биячи - отчасти в униформи, отчасти в цивилно облекло. Хора от тайните служби проникват сред демонстрантите и провокират насилие, за да опорочат народната съпротива. А полицията изобщо не е безучастна, както твърди Вучич: има множество кадри, показващи как служители на силите на реда налагат с палки повалени на земята мъже, жени и дори напълно невинни деца. Но и това не е ново - от години сръбските сили за сигурност са срам за страната.

Чужди агенти били в основата на всичко, някакви тъмни сили отвън дърпали конците на протестите в Сърбия. В това е убеден президентът на страната Вучич. Само преди няколко седмици той спечели убедително тъй наречените „избори" в страната и сега разполага с 2/3 мнозинство в парламента. А това прави още по-трудна задачата му да обясни сегашните размирици и народното недоволство от неговото управление. 
 

Вучич не казва нищо конкретно, вместо това залага на заговорнически теории, прибягвайки до стари комунистически трикове с образа на врага. Все пак по тази „специалност" той е имал добър учител - „преподавал" му е военнопрестъпникът Слободан Милошевич. Подобно на него Вучич мутира от комунист в националист, който сега се представя за демократ. Именно от Милошевич той е възприел и методите, с които се опитва да остане на власт: преследване на опозицията, заглушаване на медиите, контрол над правосъдието. Последните „избори" в Сърбия не бяха никакви избори - най-малкото не бяха демократичен вот. За това говорят красноречиво оценките на ОССЕ и на другите наблюдатели. 
 

Сърбия не е демокрация. И докато това не се промени, няма място в ЕС. Брюксел си има достатъчно проблеми с автократични правителствени ръководители от Централна и Източна Европа. И няма нужда от още един такъв, който на всичкото отгоре ще трябва и да получава пари от Общността.

Силата на Вучич се крие в слабостта на неговите противници. Сръбската опозиция е изпокарана. Освен това атеистът Вучич успя да спечели доверието на Сръбската православна църква. И по-точно: няколко епископи, например в областта Войводина, се оставиха да бъдат впрегнати в каруцата на Вучич. Сръбският президент контролира държавния апарат и всички свързани с него ресурси. И докато това не се промени, Вучич може безпрепятствено да удържа властта.
 


 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: