Да нарисуваш приказка и да живееш в нея - ТАША ТЮДОР

Да нарисуваш приказка и да живееш в нея - ТАША ТЮДОР Снимка: Freeimages.com

Таша Тюдор e американска писателка и илюстраторка на детски книги. От млада възраст решава да реализира мечтата си да живее друго „съществуване“, романтично и носталгично, далеч от яростта на прогреса. Живот като в приказка, изграден от дребни удоволствия, от ежедневен и любящ контакт с природния свят и абсолютна всеотдайност. Таша Тюдор е върнала времето назад, за да се потопи изцяло в поетичен и въображаем свят.

„В днешно време хората са толкова сухи. Ако пият лайка, прекарват повече време на верандата и се заслушат вечер в песента на отшелницата млечница, те биха могли да се насладят повече на живота", казва Тюдор. Рисунките и приказките ѝ са обичани в цял свят заради екстравагантния им стил. Изкуството ѝ е вдъхновено от момента, прекаран до камината в люлеещ се стол, ръчно изработен от самата нея. От грижите за градината ѝ или рождения ден, организиран за някой от домашните ѝ любимци.

Родена е на 28 август 1915 г. в Бостън, Масачузетс, в семейството на баща морския архитект Уилям Старлинг Бърджийс и майка портретист. Oтгледана в изолирана ферма и обградена с животни, тя прави своя личен избор още от дете. Да води хармоничен начин на живот. 
Страстта към Толстой подтиква бащата да кръсти дъщеря си на героинята Наташа от шедьовъра „Война и мир". След това Наташа, съкратено, става Таша. Често представяна по майчино име като дъщеря на Розамунд Тюдор, немалко хора смятат, че това е истинското фамилно име на момичето. Впоследствие, след развода с първия ѝ съпруг Томас Маккрийди, от който има 4 деца, повлияна от звучността на името, тя законно променя фамилията си на Тюдор. 

През 1938 г., в годината на сватбата им, купуват голяма къща с градина в Уебстър, Ню Хемпшир. Тогава тя публикува и първата си детска история, която илюстрира, наречена „Тиквеният самолет“, като идеята идва от грижата за градината. Нейните илюстрации красят почти сто детски книги, включително „Тайната градина“, „Малката принцеса“, „Малки жени“ и „Вятърът във върбите“. През 80-те тя се превръща в икона за всички, които отхвърлят модерното и прогреса, каращ хората да се  отдалечават от природата. Оригиналният ѝ стил не се влияе от велики майстори, а черпи вдъхновение от простия бит.

Без вода и ток в къщата, тя шие сама дългите си рокли, които са в стил деветнадесети век, организира весели „следобедни чаени партита“ заедно с хората, които обича. Да прави конфитюри у дома с плодовете от градината си и да бродира, са само част от дейностите, които извършва американката в Уебстър. Тя готви храната на печка на дърва, грижи се за кози и събира яйцата на кокошките, живеещи свободно в красивата ѝ градина. Плете кошници, прави кукли и прекрасни одеяла на карета. 

Илюстрациите й сякаш напомнят на ежедневни действия, които се правят само в малки села или места, където напредъкът все още не е навлязъл. Съдържат топлина, аромати, светлината на свещи. Живи картини, затоплящи сърцето в свят, в който сякаш царят объркването и изгубеността. Сцените на илюстрациите изобразяват семейни пътувания, животни и деца, внушаващи усещане за спокойствие, което всички искаме, но до което трудно можем да достигнем. Сцени, взети от ежедневието на жена, избрала да живее различно от другите. 

Таша черпи познания от родителите си, бавачката Мария Д. Бърнет, наречена „Дади“, както и леля ѝ Гуен. Лелята често чете истории на нея и братовчедката ѝ, провокирайки фантазията на двете момичета. Таша Тюдор е лишена от официално образование, с изключение на периода, прекаран в интернат през юношеството. За това време твърди, че е мразела всяка секунда от него. Таша може да се счита за пример за всички онези, които не могат да се поберат в днешния начин на живот.

След като се развежда с първия си съпруг, тя решава да купи друга вила, за да се настани в още по-селския Вермонт. Красива гора заобикаля това прекрасно място.
През 1971 г. продава дома си в Ню Хемпшир и се премества с едно от децата си. Цената на имота е намалена заради лошите му условия, но благодарение на Таша се превръща в прекрасно място с градини и овошки. Въпреки двата си неуспешни брака, Таша твърди, че не съжалява и никога не си е губила времето да се спира на минали грешки. Наслаждава се на настоящето и вярва, че единствената цел на живота е да се преследват мечтите.

Тя почива на 18 юни 2008 г. точно в онзи вълшебен Вермонт, където винаги е мечтала да живее. Така обобщава живота си: „Мисля, че съм свършила добра работа, но нямам  определена философия. Ако наистина трябва да изпратя призив към хората, той може да бъде добре изразен чрез думите на Анри Дейвид Торе: Ако човек напредва уверено в посоката на мечтите си и се стреми да живее живота си така, както си го е представял, той ще срещне неочакван успех във всекидневни ситуации. Това е моето убеждение и вярвам, че е абсолютно вярно. Това е историята на моя живот.“

Още цитати от Таша Тюдор:  
„Един живот не е достатъчен, за да правите всичко, което искате, и е привилегия да продължите да сте живи. Въпреки замърсяването и ужасите, в този свят има толкова много красота. Да предположим, че виждате звездите само веднъж годишно. Спрете за момент, за да помислите за чувствата, породени от подобна визия. Колко чудеса съществуват на тази земя!"

„Обичам домакинската работа, да гладя, мия, готвя. Всеки път, когато получа един от тези въпроси: „Каква е вашата професия?",  винаги съм казвала: домакиня. Това е възхитителна професия, защо да се извинявам. Не си глупава, защото си домакиня. Докато имате намерение да правите сладко, можете междувременно да четете и Шекспир." 

  
„Не разбирам жени, които искат да се обличат като мъже. Не разбират ли какви късметлийки са да се раждат жени? Защо губим женствеността си, която е един от най-завладяващите аспекти на нашето битие? Аз наистина харесвам мъжете и мисля, че са прекрасни създания. Обичайте ги, но никога не изглеждайте като едно от тях."


„Когато жените подкъсиха полите си, те направиха сериозна грешка. Наполовина видените неща са далеч по-загадъчни и вкусни."

„Колекцията ми от антични рокли е една от слабостите ми. Повечето от тях датират от 1830 г., но имам и някои, които  напомнят стила от 1770 до 1870 г. Често се случва приятелка да иска да носи една от тези стари рокли, за да опита вълшебното чувство на пренасяне в друга епоха. Да се опита да види живота от различна гледна точка."


„Няма момент в живота, в който да не можеш да намериш мир."

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: