Все повече юноши в Европа докладват за проблеми с психичното здраве

Все повече юноши в Европа докладват за проблеми с психичното здраве Снимка: Photo by Taylor Wilcox on Unsplash


Повече от 227 000 ученици на възраст между 11 и 15 години от 44 страни в Европа са взели участие в международното проучване Здравно поведение при деца в училищна възраст (ЗПДУ) (Health Behaviour in School-aged Children). То е публикувано на 12 май от европейския офис на Световната здравна организация.

Едно от откритията на проучването е, че психичното здраве се е влошило в много държави в Европа между 2014 и 2018 г. Един на всеки 4 юноши, например, съобщава, че се чувства нервен и раздразнителен или изпитва трудности да заспи поне веднъж седмично. Открито е също, че психичното здраве се влошава колкото повече порастват децата. Момичетата са със сравнително по-висок риск от това да имат слабо психично здраве в сравнение с момчетата.

В една трета от държавите нарастващ брой юноши съобщават, че се чувстват притиснати от училищната работа, а броят на тези, които твърдят, че харесват училището, също е спаднал. В повечето държави училищното преживяване се влошава с годините, а удоволствието от училище и усещането за подкрепа от учители и съученици намалява с нарастване на натиска от училищни задължения.

Нарастващата употреба на технологии също е маркирана като проблематична, защото може „да усилват уязвимостта и да въведат нови заплахи, като кибертормоз, което непропорционално засяга момичетата”, отбелязва проучването.

Над 1 на 10 юноши са съобщили, че са били жертви на кибертормоз поне веднъж в последните 2 месеца.


Увеличаващият се брой на момчета и момичета в Европейския регион, които изпитват слабо психично здраве - чувстват се нервни, отпаднали или раздразнителни - е нещо, за което всички трябва да се грижим”, казва в изявление д-р Ханс Анри П. Клюге, регионален директор на СЗО за Европа.


Как реагираме на този нарастващ проблем, ще отеква за поколения напред”, предупреждава той. Проучването също подчертава вариации в психичното здраве в различни държави. Това индикира, че културни, политически и икономически фактори може да играят роля в насърчаване на психичното благополучие.
Подрастващите от по-бедни семейства са по-склонни да изпитват влошено психично здраве, отколкото връстниците си от по-заможни семейства.

СЗО Европа призовава държавите да инвестират в услуги за психично здраве на подрастващите и да гарантират „справедлив“ достъп, подчертавайки, че „твърде много държави/региони съобщават, че тяхната национална училищна политика не включва психичното здраве на подрастващите“.

Инвестирането в юношите носи трикратни ползи, осигурявайки здравни, социални и икономически ползи за днешните подрастващи, утрешните възрастни и бъдещите поколения", аргументира се СЗО.

Проучването, издавано на всеки четири години, пристига точно когато децата и подрастващите са все така ограничени поради пандемията от COVID-19. Мартин Вебер от СЗО Европа споделя, че тазгодишното издание „също така трябва да ни предостави полезна основа” за измерване на влиянието на пандемията.

Сравняването на данните ще ни позволи да измерим до каква степен и как продължителното закриване на училище и блокирането на общността са повлияли на социалните взаимодействия на младите хора и физическото и психическото им благополучие”, обясни той.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: