Днес празнуваме Деня на Св. Климент Охридски

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.

Учените предполагат, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ, също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). 

Димитрий Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект": "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ". 

Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". 

Предполага се още, че Климент е участвал на млади години  в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859 - 861 г. Безспорно е, че Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент, заедно с Наум, е бил ръкоположен  в свещенически сан от папата в Рим през 868 г., преди смъртта на св. Кирил. 

След смъртта на Кирил в Рим през 869 година, Климент се връща с Методий в Панония и Великоморавия.  След като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. 

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се е развила постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.