Тръмп е готов на „съкрушителни санкции” срещу Русия

Информирани източници на The Wall Street Journal (WSJ) съобщават, че в стремежа да развиват отношенията си с Москва, от Белия дом лично са убеждавали авторите на законопроекта – републиканецът Линдзи Греъм и демократът Ричард Блументал – да внесат корекции в предложението си.

Според WSJ, желаните промени са две – да се въведе формулировка, че президентът сам ще решава на кого да наложи санкции и да се оформят санкционните мерки не като задължителни, а по-скоро като опция – напр. вместо ”ще се конфискува” изразът да стане „може да се конфискува”. 

По информация на източниците на WSJ, от 100-те членове на Сената 82 подкрепят законопроекта за нови санкции във вида, в който е внесен. Относно предлаганите от Белия дом промени, повечето американски конгресмени са на мнение, че ако се въведат,  биха „обеззъбили” закона, но биха и разширили допълнително и без това достатъчните правомощия на президента относно санкционната политика. 

Цитирайки днешното изявление на Тръмп обаче, CNN индиректно показва, че Тръмп тълкува темата по своему: „Ако реша, че Русия няма да сключи сделка или да спре кръвопролитията, ще използвам този инструмент” („смазващите” санкции), е заявил Тръмп на борда на Air Force One, пояснявайки: „Има законопроект, но аз вземам решението. Изборът е мой”.

WSJ отбелязва, че авторите на закона обмислят допълнителни разпоредби, освобождаващи от санкци съюзници на Украйна, които я подпомагат военно или икономически. Изключението, което все още се обсъжда, би предпазило Европа от „наказателни” мита, например. За сметка на това, законопроектът включва строги ограничения, включително 500% митнически налог  за страни, които купуват от Русия петрол, газ, уран и други ресурси.

В същото време Bloomberg отбелязва: „Тръмп не посмя да накаже Китай за подкрепата му за Путин и войната”, давайки приоритет на въпроси от взаимен интерес. Това автоматично изтласква на втори план темата за войната в Украйна и поддръжниците на Москва. Все пак, източниците на агенцията казват, че Тръмп може да промени този курс към Китай по всяко време.

Отчитайки друг очевиден фактор, Bloomberg коментира, че настоящата администрация в Белия дом е обсебена от желанието да се разграничи от курса на бившия президент Джо Байдън, който разглеждаше външната политика на САЩ изключително през призмата на войната на Русия в Украйна. 

За администрацията на Тръмп обаче приоритет вече са въпросите, които пряко засягат американските национални интереси – напр. митата, ограниченията за износ на технологии и доставките на редкоземни метали. Според източника на Bloomberg, в този контекст войната в Украйна се разглежда като по-маловажно направление в политиката на САЩ.

В същия дух е бил и последният телефонен разговор между Тръмп и Си Дзинпин, когато и двамата са се фокусирали върху търговски теми, избягвайки напълно разговори за войната в Украйна. Близки до Тръмп смятат още, че той се въздържа да критикува директно Пекин за политиката му към Русия, докато все още преговаря с Путин за евентуален мир.

Ако САЩ запазят този курс към Китай, Вашингтон определено ще се отклони от позицията на страните от G7, приета през май – т.е., Китай да спре да подкрепя военните усилия на Русия. Очаква се въпросът отново да бъде на дневен ред на срещатата на G7в Алберта, Канада, през юни. 

До момента администрацията на Тръмп не е разширила списъка със санкционирани китайски компании, определен през 2024 г. от администрацията на Байдън и ЕС. Пекин от своя страна твърди, че строго контролира износа си за Москва, включително на стоки с двойна употреба. Така или иначе, руският пазар е наводнен с китайски стоки, измествайки местните руски производства, както и друг чуждестранен внос.