„Не сме във война, но не сме и в мир”

Алиансът планира да увеличи пет пъти европейските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) заради заплахата от руска агресия, пише Bloomberg, позовавайки се на запознат източник. Цифрата е колективна, като индивидуалният принос на всяка страна ще зависи от възможностите ѝ. Министрите на отбраната ще обсъдят срока за петкратното увеличаване на ПВО на 5 юни, на среща в Брюксел, която Марк Рюте ще председателства.

„Не сме във война, но не сме и в мир. Трябва да продължим да укрепваме силите си за възпиране и отбрана, а това означава да преминем към пълна бойна готовност“, каза Рюте в понеделник на среща във Вилнюс. 

Противовъздушната отбрана е слабото място на НАТО. През последните 30 години алиансът намали броя на ПВО-системите, измествайки фокуса си от Студената война към заплахите в Северна Африка и Близкия изток, признава високопоставен европейски служител по отбраната. 

Според него, в контекста на продължаващата война в Украйна и риска от руска военна атака по източния фланг на НАТО, членовете на блока трябва спешно да изградят своите наземни ПВО-системи, за да се предпазят от заплахи като дронове, ракети и изтребители. 

ПВО-системите са сред най-скъпите оръжия, с които Алиансът планира да се снабди. Германия е предложила да ръководи проектите на ЕС за въоръжаване с ПВО-системи, докато Брюксел призовава членовете на блока да инвестират съвместно в области от общ интерес. 

Според запознат източник, германският канцлер Фридрих Мерц възнамерява „да налее милиарди евро“ в допълнителни ПВО-системи. Това включва разширяване на инициативата „Европейски небесен щит“, стартирана от предшественика на Мерц, Олаф Шолц. НАТО подкрепя проекта, който има за цел да създаде европейска наземна система за противовъздушна отбрана, с капацитет да прихваща балистични ракети. 

На срещата си на върха в Хага на 24 - 26 юни НАТО планира да постигне споразумение за най-голямото увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война. Повечето страни в състава на Алианса планират увеличаване до 5% от своя БВП, при разпределение 3,5 % за военни разходи и 1,5% - за други мерки за сигурност, включително укрепване на границите и борба с киберзаплахите.

По-рано Reuters съобщи, че министрите на отбраната на страните в Алианса обсъждат и формирането на повече боеподготвени бригади, като към сегашните 80 се прибавят още 40, а източник в правителството на една от страните от Алианса е назовал цифрата 130. Основните сили за отблъскване на възможния удар от Русия ще осигурят Германия и Полша.

Една бригада обикновено включва около 5000 войници, което означава, че НАТО планира боеподготвен състав от 600 - 650 хиляди войници, вместо настоящите 400 000. 

Новите цели са „базирани на силите и ресурсите, от които се нуждаем за възпиране и отбрана", коментира представител на НАТО. Според Reuters, новите отбранителни планове трябва да бъдат договорени следващата седмица, за да бъдат представени на срещата на върха на НАТО в Хага.