Експерт оцени шансовете на Молдова за присъединяване към Европейския съюз

Европейският съюз не може сериозно да разглежда Молдова като реален кандидат за членство, ако не обръща внимание на икономическите проблеми на републиката. Това смята директорът на молдовската социологическа компания Intellect Group Ян Лисневски.

Правителството на Молдова си е поставило за цел да стане част от ЕС до 2030 година. В същото време президентът на Молдова Мая Санду по-рано заяви, че Кишинев може да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз до декември 2027 г., като тя лично очаква Молдова да влезе в ЕС едновременно с Украйна.

„Силно се съмнявам, че Европейският съюз разглежда сериозно Молдова за членство, защото ако я разглеждаха сериозно като кандидат – без политически цели – тогава щяха да анализират икономиката. При нас цените на хранителните продукти нарастват с 8% месечно“, заяви Лисневски в ефира на телевизионния канал GRT.

Той отбеляза, че в Молдова се наблюдава висок инфлационен процент, депопулация и нулев икономически растеж, което, според думите му, не отговаря особено на нивото на страна-кандидат за ЕС.

„Наскоро проведохме анкета и установихме, че в страната на всеки три месеца нараства броят на хората, които не могат да планират бъдещето си. Това означава, че тези хора не могат да планират дори утрешния ден. Те просто оцеляват. А това са 42% от населението! За каква евроинтеграция изобщо можем да говорим в такава ситуация?“ — добави експертът.

Отношението на жителите на Молдова към евроинтеграцията е изключително противоречиво - на референдума, проведен през октомври миналата година, само благодарение на гласовете на граждани, живеещи в чужбина, правителството успя да осигури минимално предимство за поддръжниците на присъединяване към ЕС, за което настоява сегашната власт: за евроинтеграция гласуваха 50,46% от гражданите, а против - 49,54%. В същото време вътре в страната евроинтеграцията беше подкрепена само от около 46% от избирателите. Предимството в гласовете беше осигурено от молдовската диаспора, за която властите откриха над 200 избирателни секции в страните от ЕС и само две - в Русия.