Глобалните рискове, които дебнат през 2024 г.

Това сочат отговорите на 1 500 лидери от средите на бизнеса, науката, гражданското общество и правителствата, както и повече от 200 лидери в сферите на идеологиите и изкуствата. Като цяло, 54% от тях очакват известна нестабилност и умерен риск от глобални катастрофи, докато 30% предполагат още по-бурни ситуации. Почти две трети от анкетираните виждат през следващите 10 години „бурна или турбулентна” перспектива. 

Като глобален риск през следващите две години. 53% от респондентите са посочили дезинформацията. Определението включва фалшива информация с цел заблуда на обществото и разпалване на конфликти, цензура, наблюдение, застрашаване на безопасността от авангардни технологии, вкл. ИИ-технологии, нарушена киберсигурност и концентрация на технологична мощ.

През 2024 г. дезинформацията може да продължи да създава нестабилност и недоверие в правителствата и регулаторните органи, както и в медийните източници, смятат анкетираните. Според 46%, това ще доведе до още по-голямо поляризиране в обществото и условия за повече конфликти, особено в страни с вече нестабилни икономики. Ще расте и идеологическото насилие

Според 25% от анкетираните избухването или ескалацията на междудържавни въоръжени конфликти ще бъде един от най-големите рискове тази година, като 19% се безпокоят от атаки срещу критична инфраструктура, а 12% - от случайно или умишлено ядрено събитие. Около 11% се опасяват от повече граждански бунтове. Трите горещи точки на очаквана ескалация са Израел, Украйна и Тайван. 

Около 42% от анкетираните вярват, че икономическата несигурност и нарастващите разходи за живот ще бъдат проблем и през 2024 г., като 33% прогнозират икономически спад. Около 25% смятат, че може да бъдат нарушени веригите за доставка на критични стоки и ресурси, 18% мислят същото за веригите за доставка на храни, а 14% - за веригите за доставка на енергия. 

От недостиг на умения и работна ръка се опасяват 13% от анкетираните, докато 14% виждат потенциален риск в проблемите с държавния дълг, при най-вероятни дългови кризи в Етиопия, Тунис, Египет, Ливан, Гана и Пакистан. Колапс във финансовия сектор е прогнозата на 7% от респондентите, в т.ч. спукване на жилищния и технологичния балон (с по 4% от отговорите).

Докладът обаче очертава и някои реакции срещу тези рискове пред света. Един от тях са локалните стратегии, тъй като се задействат много по-бързо от глобалните процеси, без да преминават дълги бюрокпагични процедури за одобрение или трансграничната координация.

Друго решение са революционните начинания и открития - обикновено в здравеопазването, технологиите, промишлеността и др. Вярно е, че тази сфера изисква значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, но си струва, смятат анкетираните, защото така средствата могат да се насочват и да смекчат потенциалните рискове, в т.ч. екстремни метеорологични явления, инфекциозни и хронични заболявания, неблагоприятни ефекти от технологиите, застрашена киберсигурност и др.

Друга надежда за противодействие и дори избягване на рисковете са колективните действия и обединението,особено в контекста им на модел за трансгранична координация и сътрудничество. 

В тази категория анкетираните посочват споразуменията за неразпространение на ядрени, химически и биологични оръжия и спазването на международните стандарти. Тези две условия имат протенциала да предотвратят геоикономическа конфронтация, междудържавни въоръжени конфликти, критични промени в земните системи, терористични атаки и концентрация на стратегически ресурси. Проучването подчертава открития и добронамерен диалог като жизненоважен път за оцеляването на все по-фрагментирания съвременен свят.