Политическият ПР и световните лидери отблизо: Владимир Путин

Владимир Путин говори тихо и спокойно, никога не повишава тон. Той избягва да говори на открити места и митинги, за разлика от доста настоящи световни лидери. 

По природа Владимир Путин е спокоен човек. Не е предразположен към „ръмжене" и викане. Естественият му глас е силен, но повишаването на тона би навредило на образа му на уверен държавник. Ето защо той избягва да говори на митинги на открито, защото това изисква да се повиши глас поне с половин октава.

Обучен е да говори тихо. Шпионите, какъвто е бил преди години, почти никога не повишават глас. Професията им изисква смесване с околната среда и силните шумове не помагат за това. Ако чуете някой от тези хора да вика, това означава само едно: той губи контрол. Човек, на когото викате, бива наранен или се „свива в собствения си ъгъл". Шпионите знаят това и не го искат. Използват силата на гласа си много разумно. 

ПР специалистите, които наблюдават Путин, ясно различават още няколко инструмента, които Путин използва вместо повишения тон, за да проектира авторитет и да изглежда заплашително. Един от тях е, че Путин говори с много кратки изречения. 


Понякога физиономията му казва на събеседника: „Не надо мне врать.” (Не трябва да ме лъжеш...) Той насочва погледа си право към събеседника си, спуска глава и го наблюдава с немигащ, празен поглед. Когато Путин се намръщи, това сигнализира малка заплаха.

Подобно на много успешни тайни оперативни работници, Путин има много добре развито самосъзнание. С него идва една дълбока самодисциплина, подредена през години и десетилетия, потопена в света на здрача на шпионажа и политиката на високо ниво. Ето защо, ако и когато чуете Путин да вика, което е много, много малко вероятно, бъдете сигурни в поличбата: краят е близо.