История: Петролната криза от 1973 г.

Цената на петрола, внасян от Близкия изток, се  повиши рязко с 300% за 5 месеца.

Европейците бяха принудени да гасят светлините по-рано и да оставят колите си у дома. Инфлацията се повиши рязко в цялата Европейска общност, докато темпът на растеж рязко спадна. 

Правителствата замразиха цените на енергията. Западна Европа и САЩ се сблъскаха с нов икономически феномен, стагфлация, което означава "стагнация плюс инфлация".

Петролният шок имаше пряка геополитическа причина, така наречената война Йом Кипур през октомври 1973 г., в която Израел победи коалиция от арабски държави. Тогава коалицията заяви, че еврейската държава е спечелила благодарение на военните доставки от Съединените щати и политическата подкрепа на някои западноевропейски страни.

За първи път арабските държави действат като единен фронт. Проамериканската монархия на Саудитска Арабия се съюзи с републиките на Египет, Сирия и Либия, които бяха подкрепени от Съветския съюз. Заедно те решиха постепенно да намалят производството на суров петрол с 25%.

Основната причина за петролния шок обаче беше до голяма степен монетарна. През 1971 г. администрацията на Никсън премахна обвързването със златото на долар, за да противодейства на рецесията. Арабските производители трябваше да повишат цените, за да компенсират обезценяването на долара, валутата, използвана за закупуване на петрол.

Стагфлацията помете европейската парична система, зародиш на еврото. Европейският стабилизационен механизъм трябваше да замени механизма долар/злато на европейско ниво, предлагайки на Европейската икономическа общност собствена система за управление на валутата. Това беше една от причините Обединеното кралство да се присъедини към ЕС през онези години, няколко месеца преди войната Йом Кипур.

След антиутопичните икономически и политически прогнози от онези години, Западът се научи да произвежда автомобили с по-малко потребление и да диверсифицира доставките на изкопаеми енергийни носители, коментира Euronews.