Направи си сам реплика на древната венецианска валута „милефиори"

Италианското наименование „милефиори" (в превод mille – хиляди, fiori – цветя) загатва, че техниката произхожда от Италия. Тя обаче е позната още от античността като стъклена мозайка. Появява се в Месопотамия, около 1500 г. пр. Хр.

Историята

Според учени майстори-стъклари работят с тази техника от 1830 г. Венецианецът Винченцо Морети, работник в компания за стъкло „Салвати и Ко", успява да достигне до така известната днес милефиори. Венецианците опитват да държат в тайна производствения процес, но не успяват и скоро започва производство и в Англия и Франция.

Венецианските майстори на стъкло получават огромни поръчки за мъниста „милефиори", които стават познати като „мъниста за търговия” – дизайните и цветовете били специфични за всеки клиент и с тях започва търговията с роби в Африка.

Техниката

Техниката се състои в оформяне на топче в края на метална пръчка, което след разтапяне в пещ се обработва. Материалът се разполага на равна работна повърхност и се валцова, докато не се превърне в цилиндър. След това се добавят различни цветове разтопено стъкло, подредени в концентрични кръгове.

Когато стъклото е хладно, се реже на сегменти и форми. Правят се шарки и след това се претопля, така че пръчките да се слеят. Образува се цилиндър, който може отново да се изрисува и оформи. 

Типични форми са цветя, звезди, завъртулки, но също силуети, животински мотиви или създадени от фантазията на майстора стъклар шарки.

Материалът

Много възможности се появяват с откриването на два нови материала, които могат да бъдат обработвани студени. 

Единият от тези материали е подобен на стъклен клей, в който частиците стъкло са заместени с органичен клей. Използва се и стъкло на прах. Клеят също трябва да бъде изпечен в пещ.

Вторият материал е полимерната глина, тя навлиза преди 40-ина години, но се счита предимно за детска занимавка до средата на 90-те. Единствената отрицателна страна на полимерната глина е, че все още няма прозрачен продукт.

Направи си сам

Ако това са вашите първи стъпки в света на „милефиорите", ето някои основни правила. 

Вероятно се питате колко е трудно да се пекат и нарязват милефиори от полимерна глина. Колко парчета милефиори могат да се направят от един цилиндър? Кой е най-добрият начин за рязане? Може ли частите да се използват за мозайки? Биха ли издържали на фугиране?

Покупки: След като се изпече, полимерната глина се втвърдява, но дори след топлинна обработка продължава да е крехък материал. Ако не сте работили с полимерна глина, съветът ни е да купите няколко опаковки и да изпробвате материала, неговата мекота, еластичност и твърдост. 

Формоване: Преди да нарежете пръчките за първи път, вземете по-малко от 1/4 от пакет, размачкайте и омесете добре глината, след това оформете малък цилиндър. Ако материалът е мек, оставете го да почива 5-10 минути, за да се втвърди. 

Рязане: С макетен нож нарежете тънки филийки. Използвайте тънко, наточено и чисто острие, за да не размажете дизайна. Преди да отрежете пръчките, ги загрейте малко с ръце. След всяка филийка навийте цилиндъра на 2-3 мм и режете отново. По този начин пръчката ще запази кръглата си форма. Ако използвате пръчка с квадратна форма, обърнете я от другата страна за всяка филия. Когато използвате глина, която може да бъде обработвана (не бързосъхнеща), можете да експериментирате многократно, докато не придобиете увереност в техниката на рязане. 

Трикове и тайни: 

- За да съхраните цилиндрите от глина свежи и меки, трябва да ги завиете в найлонов лист. 

- Има пръчки, които са предимно цветя, с полупрозрачен фон, като след изпичане полупрозрачното изглежда като лед. Създателите на полимерната глина използват този фон за направата на слоеве. 

- Има едноцветни цилиндри с плътен фон, който след изпичане се запазва. 

- Точки, калейдоскоп и спираловидни линии се изработват от твърда полимерна глина. 

Размерът: Дължината и диаметърът на цилиндрите в повечето случаи са около 4 см (дължина) и 1,25 - 1,50 см (диаметър). 

Колко парчета ще получите от един цилиндър зависи от предпочитаната дебелина на мънистата. Ако искате те да са тънки, можете да получите 30-40 части от 4-сантиметрова пръчка. 

Можете да променяте дължината и дебелината на основния цилиндър, от който ще режете милефиори, като затоплите цилиндъра с ръце и разтеглите леко върху чиста и гладка повърхност. Можете да видите как пръчката се удължава. Когато достигнете желания диаметър, оставете глината за няколко минути, за да се фиксира преди рязане.

Финалът: Полимерната глина се пече в домашна фурна при немного висока температура, около 110 -130 градуса. Изпечете нещо малко в началото, за да проверите дали фурната ви е с подходящата температура. Времето за печене (втвърдяване) е поне 20 минути, но дори да ги надхвърлите, това няма да се превърне в особен проблем. Най-важното е да се забавлявате, а милефиори предлага идеална възможност за това.