Защо учените харесват снежинките

Отдавна не сме виждали бяла Коледа. С напредването на климатичните промени, учените се опасяват, че може би все по-рядко ще сме свидетели на така любимото природно явление. Но с тяхната съвършена симетрия и уникалност снежинките си остават любим символ на зимата.  

„Снежинките са монокристали от лед, а ледът в основата си е минерал, който се топи при по-ниска температура от останалите минерали“, каза д-р Джефри Пост от Националния природонаучен музей Smithsonian. "Ако погледнем на тях като на естествени минерали, ще установим, че те се различават от всеки друг минерал, който сме срещали", казва Пост. Всъщност, тъй като са твърди, естествени, неорганични и с кристална структура, те се квалифицират като минерали, също както диамантите. 

В края на 1880-те един фермер от Върмонт започва да снима отделни снежинки. Името му е Уилсън Бентли, въпреки че по-късно получава прякора „Снежинката“. В течение на живота си Бентли прави над 5000 снимки на снежинки, а 500 от тези сложни изображения се съхраняват в архива на института Smithsonian.  

Благодарение на тези фотографии учените установяват, че няма две еднакви снежинки. Освен това, пак благодарение на тях, те правят обобщения и изводи за поведението на водата в твърдо състояние. Като това, че различните атмосферни условия създават различно изглеждащи снежинки. Например, шестлъчевата снежинка често се среща в Северното полукълбо, защото този регион има точно необходимото съотношение между температура и влажност. При различни температури снежните кристали могат да растат като удължени колони или плоски плочи. 

Минералите обикновено са по-плътни в твърдата си фаза, отколкото в течната, но това не важи за леда - той е  по-малко плътен от водата. Ето защо ледът се носи по повърхността на водоемите, помагайки на водните животни да оцелеят през зимата във водата отдолу. Ако водата се държеше като повечето течности, когато замръзваше, твърдата ѝ форма би била по-плътна и той щеше да потъне. 

Друг интересен факт е, че за да се образува снежинка, трябва да има т.нар "ядро", около което да се формира кристалът. Ролята на ядро може да изиграе поленово зрънце, прах, аерозолна частица, вулканична пепел, микроскопична частица сажди или метал, отделян с отработените газове от автомобилите. Всъщност, когато въздухът е много чист, влагата в облака няма да може  да намери ядро, около което да кристализира. 

Снежинките в цифри 

Типичната снежинка може да съдържа 1 000 000 000 000 000 000 или един квинтилион водни молекули. Толкова много  градивни елементи могат да се конфигурират в практически безкраен набор от модели, така че нито една снежинка, която срещнете, никога няма да бъде абсолютно еднаква с друга. 

Снежинките са с диаметър по-малък от този на монета. Но от време на време се оформят истински гиганти. През 1887 г. фермер от Монтана съобщил за снежинка с диаметър цели 38 см.   

Снежинките са съставени от 95% въздух. Затова тежестта им обикновено е около милиграм.  

Снежинките се образуват в облаците при температура под -12 градуса.  

Повечето снежинки падат приблизително с темпото на ходене - между 1,6 и 6,4 километра в час.  

Полетът на снежинката до земната повърхност може да продължи от 10 минути до повече от час. 

1 см снежна покривка, която покрива нашата Земя през зимата, дава пълни 25 - 35 кубически метра вода на 1 хектар площ. 

Две трети от жителите на света никога не са виждали снежинка. Сред местата, на които никога не вали сняг, са австралийските градове в северната част на страната като Брисбейн и Дарвин, островите Самоа, Бора Бора, Бали и Хавай, Тайланд, Малдивите и др.