(Не)законната търговия с отпадъци

(Не)законната търговия с отпадъци

„Законно" се пренасят отпадъци само на документи

(Не)законната търговия с отпадъци в Европа, от която и България е засегната заради „законното" пренасяне на отпадъци, стана повод за разследването на хора на бизнеса и един заместник-министър на околната среда и водите, напомня БНР. „Законно" се пренасят отпадъци само на документи, според  екологичното сдружение „За земята" това се извършва непрозрачно, без да са извършени необходимите проверки. По този начин у нас са изгорени хиляди тонове отпадъци, някои от които токсични, казва Данита Заричинова от екипа на сдружението.  

С помощта на италианския журналист Антонио Берголици сдружение „За земята" извършиха собствено разследване на казуса с незаконните отпадъци у нас.  
Едно грешно управление на отпадъците в страни като Италия влияе на износа на отпадъци към страни като нашата, където има занижен контрол и е евтина дестинация дори и за отпадъците", каза Заричинова. „Погрешното е, че остават отпадъци, които не могат да се рециклират, а не трябва да се депонират – те просто не трябва да съществуват като отпадъци. От една страна, Италия е един много добър пример за общини, които са успели да въведат разделно събиране за 90% от отпадъците, от друга страна – има много други общини, които са в другата крайност. Получава се едно претрупване с отпадъци, вкл. и токсични, които намират пътя си единствено извън граница", обясни тя. 

Слабите звена в системата са многото сиви зони в нормативната рамка, формалният подход към проблема, евтината работна ръка. Възможността за смяна на парадигмата е свързана до голяма степен и с проблема за ТЕЦ-овете у нас. Експертът от екологичното сдружение коментира проблема: 
Още през 2013 г. в ТЕЦ „Русе" изпращат проект за изгаряне на отпадъците към институциите за одобрение, две години по-късно ТЕЦ „Бобов дол" и ТЕЦ „Сливен" също изявяват желание да изгарят отпадъци. Междувременно циментовите заводи вече изгарят. Всъщност така се завърта една много порочна практика в България – различните централи намират едно евтино гориво, за което дори им се плаща да изгарят. Някои използват термина „екологично гориво", което е изключително погрешно, защото изгарянето на отпадъци влияе и на околната среда, и на човешкото здраве".

По отношение на това, кое е законното и кое - не, Данита Заричинова каза: 
Границата е много тънка, защото, първо, у нас единствено се проверява по документи, а не по съдържание – какво има в тези бали, никой не може да каже. Големият проблем е, че няма истински проверки – пристанищата не са оборудвани с техника, фалшифицират се документи, има фирми-фантоми. Един от проблемите, който споделиха с нас италианските ни колеги, е, че една такава сделка минава през множество посредници, а не се извършва пряко от общината, например.

„Трябва заедно да решим този проблем и да се борим на международно ниво – да има единно законодателство за търговията с отпадъци в ЕС и да се подобрява управлението на отпадъците във всяка една страна. Докато се стигне до момента, в който няма нужда от изгаряне на отпадъци, защото няма такива", каза Заричинова.  

Владислав Панев, общински съветник в Столичната община и активен участник в разкритията за вноса на отпадъци, каза пред БНР, че според него основният проблем е в  слабите институции у нас. „Когато Азия практически затвори възможностите за внос на европейски боклук, тогава е нормално търговците да търсят къде институциите са най-слаби и къде условията за внос на боклук са най-лесни. Логично – това е в най-бедната страна в ЕС – България. България е създала перфектните икономически условия за стимулиране на горенето на отпадъци", коментира той. 

Първо, вносителите получават по 100 евро за тон за това, че отървават друга държава от боклука ѝ, след това тецовете получават двойна цена за това, че използват т.нар когенерация – т.е. произвеждат едновременно електроенергия и пара от боклука. След това се спестяват и разходи за въглеродни емисии", каза още той, като отбеляза, че с добавянето на липсата на контрол върху технологиите на горене, на практика ТЕЦ-овете разбираемо се възползват от възможностите, които им се предоставят с пропуските в нормативната система. 
Тецовете са основно Гълъбово, Перник и Бобов дол, както и Сливен – заснехме техните площадки", добави Панев. 

Проблемът може да се реши не чрез ловене на тирове, камиони и влакови композиции по границите, а чрез промени в нормативната рамка – т.е. горенето на отпадъци да не е толкова изгодно, колкото е в момента. То е едва ли не по-изгодно от продажбата на наркотици... Плащаме, за да ни тровят", каза още той. 

Въпреки че общественото внимание преди време беше фокусирано върху проблема, с времето и с бездействието на отговорните институции той губи своята актуалност - което може би е една от целите. Въпреки множеството сигнали за незаконни сметища, контейнери с внесени отпадъци и очевидни нарушения на законодателството, все още няма наказани, а обществото очаква адекватната реакция на институциите.  
 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: