Над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост
- България
- Източник: АИКБ
- Автор:
Снимка: АИКБ
В рамките на Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд за 2020 г. д-р Милена Ангелова (на снимката) представи постигнатите резултати от АИКБ по ограничаването и превенцията на недекларираната заетост и подобряване качеството на работните места по време на конференция, организирана от ГИТ.
„Близо 20 години АИКБ активно работи по търсене на подходящи мерки, с които да ограничи сивите практики. От миналата година ние, в сътрудничество със социалните партньори, изпълняваме проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.
Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“ – посочи д-р Ангелова, която е и ръководител на проекта.
Тя разказа за проведените две национално представителни проучвания за установяване на нагласите на работодателите и заетите към различните форми на недеклариран труд, причините за приемане на работа без договор, получаване на „пари в плик“, спестяване на осигуровки и други.
Проучванията показаха, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд.
Темата е особено актуална в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, която изведе на преден план необходимостта от реорганизация на работните процеси и използване на информационните технологии за работа от разстояние.
По отношение на възприемането на формите на недекларирана заетост и работодателите, и работниците посочват, че недекларираната заетост най-често се среща като работа без договор (93,7% от работодателите и 97,3% от работниците), втората най-често срещана практика е доплащането в плик (89,7% от работодателите и 90,6% от работниците).
Следват извънредният труд, който не се доплаща, прикритите трудови договори, неплащане на осигуровки и др.
Д-р Ангелова допълни още, че „необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране е ключова за пораждането на нетърпимост към сивите практики“.
Преди броени дни започна и изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която не само ще се провеждат различни кампании за провеждане на проучвания, но и ще се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, потребителите ще могат да се самообучават, като научат повече за новите форми на заетост - какво представляват те, кои са основните елементи за полагане на деклариран труд при тях.
При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230,47 лева.
„Близо 20 години АИКБ активно работи по търсене на подходящи мерки, с които да ограничи сивите практики. От миналата година ние, в сътрудничество със социалните партньори, изпълняваме проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.
Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“ – посочи д-р Ангелова, която е и ръководител на проекта.
Тя разказа за проведените две национално представителни проучвания за установяване на нагласите на работодателите и заетите към различните форми на недеклариран труд, причините за приемане на работа без договор, получаване на „пари в плик“, спестяване на осигуровки и други.
Проучванията показаха, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд.
Темата е особено актуална в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, която изведе на преден план необходимостта от реорганизация на работните процеси и използване на информационните технологии за работа от разстояние.
По отношение на възприемането на формите на недекларирана заетост и работодателите, и работниците посочват, че недекларираната заетост най-често се среща като работа без договор (93,7% от работодателите и 97,3% от работниците), втората най-често срещана практика е доплащането в плик (89,7% от работодателите и 90,6% от работниците).
Следват извънредният труд, който не се доплаща, прикритите трудови договори, неплащане на осигуровки и др.
Д-р Ангелова допълни още, че „необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране е ключова за пораждането на нетърпимост към сивите практики“.
Преди броени дни започна и изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която не само ще се провеждат различни кампании за провеждане на проучвания, но и ще се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, потребителите ще могат да се самообучават, като научат повече за новите форми на заетост - какво представляват те, кои са основните елементи за полагане на деклариран труд при тях.
При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230,47 лева.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:
Сенатът на САЩ подкрепи закона за следене на чужденци
Нидерландия официално спира сондажите в гигантското газово находище в Гронинген
Китай ще извърши най-голямата от десетилетие реорганизация на армията
Големите социални платформи и търсачки ще тренират за европейските избори
Украински военни хакнаха терминали на Starlink заради безплатен достъп до Интернет
Компания предложи да създава цифрови клонинги на хора за различни нужди
Цената на петрола расте, след като САЩ потвърдиха удара на Израел срещу Иран
За двоен стандарт ли говори „сладкият” скандал с Nestlé?
Google доказа връзката на Русия с кибератаки в много страни по света
КЕШ клуб
300
3 000
30 000