БНБ: надзорът и преструктурирането на банки

БНБ: надзорът и преструктурирането на банки

® pixabay.com

БНБ ще управлява директен надзор от името на ЕЦБ


Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Присъединяването към ЕНМ е следствие на решение (ЕС) 2020/1015, взето от ЕЦБ от 24 юни 2020 г.

Заедно с присъединяването към ЕНМ България се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП).

ЕНМ и ЕМП са двата действащи към момента блока на така наречения банков съюз в еврозоната. Присъединяването към банковия съюз беше предварително условие за присъединяването на българския лев към валутния механизъм ERM II.

1. Участие в Единния надзорен механизъм

ЕЦБ упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи чрез установяване на общ подход към текущия надзор, предприемане на хармонизирани надзорни действия и коригиращи мерки и осигуряване на последователното прилагане на разпоредбите и надзорните политики. 

ЕЦБ има правомощията да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове. 

Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от нейния Надзорен съвет. С решение на Управителния съвет на БНБ Радослав Миленков – подуправител, ръководещ „Банков надзор“, е представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

ЕЦБ отговаря за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, така наречените хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките. 

Тъй като България не членува в еврозоната и решенията на ЕЦБ нямат правна сила в страната, БНБ ще издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции при искане от ЕЦБ и в пълно съответствие с него. За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор. Съвместните надзорни екипи са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитни институции. Те определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост, включително допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. 

Съвместните надзорни екипи правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес модела и корпоративното управление на всяка една банка. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и структури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

2. Участие в Единния механизъм за преструктуриране

Участието в ЕМП произтича от участието в ЕНМ.

ЕМП обхваща всички банки, които извършват дейност в държавите членки, участващи в ЕНМ, и има за цел прилагането на ефективни и еднообразни правила за преструктуриране и еднакви условия за финансиране на преструктурирането в рамките на банковия съюз. Тази функция се осъществява от специализирана агенция на Съюза - Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), който изпълнява задачите и упражнява правомощията си в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране.

ЕСП е изграден като колегиален орган, в състава на който се включват постоянни (изпълнителни) членове и по един член, определен от всяка участваща държава, представляващ нейните национални органи за преструктуриране. В зависимост от естеството на въпросите, които подлежат на разглеждане и решаване, ЕСП заседава във формат пленарна сесия, изпълнителна сесия или разширена изпълнителна сесия. 

С решение на Управителния съвет на БНБ Калин Христов – подуправител, ръководещ управление „Емисионно“, е определен за представител на БНБ в ЕСП с право на глас при участието си в пленарната сесия и с права и задължения като всички останали неизпълнителни членове при участието си в разширената изпълнителна сесия на ЕСП.

Разпределението на функциите и задачите между ЕСП и националните органи за преструктуриране е съобразено с разпределението на надзорните функции между ЕЦБ и надзорните органи на участващите държави. ЕСП взема решения по всички въпроси относно планирането на преструктурирането и предприемането на действия по преструктуриране по отношение на значимите субекти или групи, попадащи под прекия надзор на ЕЦБ, и по отношение на трансгранични групи в рамките на банковия съюз. 

В рамките на ЕМП националните механизми за финансиране на преструктурирането са заместени от Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), в който кредитните институции от участващите държави членки правят предварителни, а при необходимост и последващи вноски. Решенията относно определяне на размера на вноските на банките в ЕФП, както и относно управлението на средствата в ЕФП се вземат от ЕСП.

Задължение за националните органи за преструктуриране е да уведомяват институциите за определения им индивидуален размер на вноските, както и да набират и прехвърлят събраните суми в ЕФП. Използването на средствата от ЕФП за финансиране на преструктурирането на проблемни кредитни институции от банковия съюз е изключително правомощие на ЕСП. Тази функция ЕСП ще упражнява както по отношение на банките в България, попадащи под прекия надзор на ЕЦБ, така и по отношение на банките, за които БНБ продължава и в рамките на ЕМП да бъде орган за преструктуриране с преки правомощия.

Считано от датата, на която започна да се прилага решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество, управлението на Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) премина към БНБ. Наличните във ФПБ средства бяха разпределени съответно в подфонд за финансиране на инструментите и правомощията за преструктуриране по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави и подфонд за набиране на вноските на кредитните институции, установени в България. Двата подфонда се управляват отделно. 

В изпълнение на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, което е ратифицирано през 2018 г. от Република България, непосредствено след началната дата на тясното сътрудничество, от подфонда за набиране на вноските на кредитните институции по сметката на ЕФП бе прехвърлена сумата 81 018 259,53 евро. Сумата е определена с решение на ЕСП от 18 септември 2020 г. и представлява първоначална вноска в ЕФП, равна на сумата, която би била прехвърлена от Република България, ако участваше в ЕНМ и ЕМП, считано от 2016 г. – годината, в която започва да се прилага Споразумението. 

За банките в България ще възникне ново задължение да внасят определените от ЕСП такси за покриване на административните разходи, свързани с упражняването на функциите и задачите на ЕСП.

3. Реорганизиране на дейности в БНБ

Тясното сътрудничество е процес, в рамките на който както на БНБ, така и на кредитните институции ще се наложи адаптиране на модела на взаимодействие по отношение на надзорния процес и дейностите, свързани с преструктуриране на банки.

В практически план в БНБ това означава реорганизация на управленските, административните, информационните и бюджетните процеси в тези две сфери, както и увеличаване броя на служителите, заети в тези дейности.

Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. От 2021 г. БНБ преминава към принципа на ЕЦБ и ЕСП за финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции.

Прочетете още за:
банков надзор БНБ еврозона

  0 
  0